Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 27

За късмет, на Инид Пойнт беше пусто, нямаше други лагеруващи. Отрядът си беше запазил голям сектор, но все пак присъствието на други лагеруващи обикновено усложняваше нещата. Майорът се отдели с петимата водачи на патрули и направиха план на разположението на лагера. Трийсет и осемте скаути защъкаха напред-назад и бързо разтовариха палатките и провизиите. След час щеше да се стъмни и както обикновено водачите на патрули искаха палатките да бъдат разпънати и всичко да бъде организирано преди вечерята на скара по тъмно. Петте патрула разположиха палатките си в спретнати редици около огъня по средата — като спици на колело. Всички двуместни брезентови палатки бяха еднакви и разпънати точно на метър и двайсет една от друга. Майорът беше привърженик на строгата организация и очакваше лагерът да бъде идеално устроен.

Тео и другите водачи прегледаха задълженията си и разпределиха задачите. В петък винаги вечеряха набързо и по тъмно момчетата се скупчиха край лагерния огън. Дъвчеха хотдог и бонбони маршмелоу, карамелизирани на пламъка. Господин Бенет от патрула «Старите козли» пушеше лула и уханието се носеше над лагера. Господин Хоган, бащата на Ал, започна да разказва истории за призраци, при това страшно увлекателно. По време на третата история — подробна легенда за убиец с брадва и без глава, видян за последно някъде около езерото Марло — скаутите се бяха сгушили още по-близо един до друг. По правило от бащите се очакваше да поднасят небивалите истории, които вървяха с лагерните огньове, и разбира се, целта беше да уплашат момчетата колкото се може повече.

Един от любимите им нощни маршрути беше по каменист път покрай брега на езерото. След вечеря и историите за призраци извадиха фенерчетата и майорът поведе отряда на дълга разходка. Спряха на един песъчлив нос, където вълните се плискаха в брега, и погледнаха нагоре. Полумесецът се виждаше, но заради облаците нямаше звезди. Майорът обеща да опитат отново в събота вечерта. В десет се върнаха в лагера, за да се подготвят за нощуване.

През първата нощ скаутите винаги заспиваха трудно. Прекалено много се вълнуваха, че са в гората, далече от къщи, сгушени в топлия спален чувал в малката палатка насред цвърченето на щурците, квакането на жабите и пръхтенето на елените. Тео и Уди си бъбреха и слушаха шепота и от другите палатки. Чуваха мъжете, старите козли, да разговарят и да се смеят край лагерния огън. На всеки час майорът обхождаше лагера и подканяше момчетата да утихват и да заспиват. Накрая и това стана.