Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 24

Тео молеше майка си да престане да му казва Теди донякъде от страх да не би да чуе някой. А тя винаги само се усмихваше, все едно това си беше само техен семеен въпрос. Беше го родила и го обичаше повече от всеки друг, така че щом от първия ден го бе наричала Теди, тя вероятно щеше вечно да използва това име. Но само насаме, горещо се надяваше той.

Тео се усмихна и махна на господин Нанъри — симпатичен старец, който можеше с часове да седи на верандата си, без да помръдва. Въздухът беше чист и прохладен, а прогнозата за времето през уикенда беше идеална — не се очакваше никакъв дъжд. Миналия месец отрядът беше на палатки близо до някакви индиански гробни могили в национален природен парк, но три дни не спря да вали. Въпреки това им беше забавно. Само че, когато наоколо е разкаляно, дървата за лагерния огън са мокри и не се разпалват, храната е разкашкана и на никого не му е останала и една суха дреха, по-добре да си стоиш у дома.

Автобусът някога бе боядисан в обичайното жълто и бе превозвал ученици от и до училището. В момента беше тъмнозелен с бял кант, а от двете страни с дебели главни букви пишеше: БОЙСКАУТСКИ ОТРЯД 1440 — СЪВЕТ ОЛД БЛЪФ — СТРАТЪНБЪРГ. Вътре имаше трийсет и осем скаути, всичките с безупречни униформи и страшно развълнувани, че заминават от къщи и от града. На волана беше майор Лудвиг, безспорният лидер на тази група, и след като той провери момчетата по списък и затвори вратата, в автобуса се разнесоха шумни възгласи. Наближаваше четири и половина следобед в петък, а езерото Марло беше на два часа път. Задните седалки бяха отрупани с принадлежности за планинско лагеруване, подредени прилежно под зоркия поглед на майора. Зад него седяха трима бащи на скаути, привлечени като доброволци през този уикенд. Наричаха ги патрул «Старите козли». Пиеха кафе от картонени чаши и се смееха на някаква тяхна си шега. Очевидно се вълнуваха не по-малко от момчетата. Автобусът залъкатуши по задните улици на Стратънбърг, а после се отправи на запад. Извън града движението оредя, километрите се навъртаха, вълнението понамаля и някои скаути задрямаха. Други се заиграха с видеоигри. Един-двама четяха. Тео зяпаше през прозореца, разхлаждан от полъха на вятъра, когато до него седна Харди Куин.