Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 21

На Тео започваше да му дотяга от трудни въпроси, на които не можеше да отговори.

— Ще трябва да попитам татко — каза той, макар да подозираше, че знае верния отговор.

Харди обаче беше разстроен и Тео не искаше да влошава нещата. След като щатът вземеше земята, можеше да прави с нея каквото си поиска.

— Снощи на вечеря родителите ми обсъждаха този обходен път — продължи Харди.

— Моите също.

— Лансират го транспортни фирми северно и южно от Стратънбърг. Не обичат да минават през града по Батъл Стрийт, защото движението ги бави. Смятат, че един обходен път извън града ще улесни превозването на товари и ще направи чудеса за бизнеса им. Дават пари на политиците, включително на губернатора, затова политиците дърпат конците, където се наложи, и хоп, щатът взема фермата ни.

— Мисля, че майка ми ще се съгласи с теб. За татко не съм сигурен.

— А и тези местни бизнесмени, които са решили да печелят от строежа на пътя. Замисли се. Двеста милиона долара ще бъдат похарчени тук, в Стратънбърг, затова доста хора се опитват да се качат на борда.

— Кои например?

— Например строителните фирми, строителите на мостове, търговците на оборудване, компании, които продават строителни материали. Според татко тези хора подкрепят проекта като обезумели. Икономиката е в криза, бизнесът е в застой и изведнъж се появява огромен проект. Според баща ми това е типичен случай, при който всички ядат на държавната трапеза. Политиците си събират гласове, а бизнесмените се боричкат да спечелят нещо. Междувременно данъкоплатците плащат сметките за поредния лош проект.

— Какво е държавна трапеза? — попита Тео.

— Според татко, когато държавни пари се дават на политици и с тях осъществяват проекти, които им осигуряват гласове да запазят постовете си. Понякога проектите са хубави, но често са ненужни. В момента «държавна трапеза» не звучи добре в политиката, но татко твърди, че политиците продължават да се редят около нея.

— Мисля, че майка ми ще се съгласи с баща ти.

— Какво ще правим, Тео?

— Наемете истински адвокат. Важните случаи с държавно отчуждаване на частна собственост се гледат в съда пред съдия, който определя цената на имота. Нужен ви е адвокат.

— Майка ти дали ще поеме случая?

— Не, тя се занимава с разводи.

— Ами баща ти?

— Той не ходи в съда.

— Но не можеш ли да поговориш с родителите си и да ми намериш добър адвокат?

— Разбира се, с най-голямо удоволствие.

Харди бавно се изправи и каза:

— Благодаря, Тео.

— Всъщност нищо не съм направил.

— Изслуша ме, а това означава много.

На излизане от заседателната зала Тео угаси лампите. Джъдж ги последва навън.

6.

Втора поредна сутрин петъчното издание на «Стратънбърг Газет» пусна на първа страница материал за обходния път през Ред Крийк. Тео го прочете с огромен интерес на кухненската маса, докато двамата с Джъдж ядяха «Нириос» и се готвеха за поредния ден, макар че той съвсем не беше обикновен, защото Тео заминаваше на лагер. Единственото лошо нещо на излета беше, че не се допускаха кучета. Тео и още няколко скаути бяха питали веднъж майора дали може да вземат и кучетата си, но отговорът беше категорично «не». Майорът заяви, че и така му е достатъчно трудно с петдесет градски деца, които трябва да държи под око. Не му трябвала и беснееща глутница кучета.