Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 23

Обходният път щеше да започва от северната граница на града и да описва широк полукръг далече от задръстването и навътре в селскостопанските земи. Щеше да минава много близо до началното училище «Джаксън» и право през чисто новия футболен комплекс до училището. Щеше да разруши «Сейнт Андрю», малка лютеранска църква на повече от двеста години. Щеше да наложи отчуждаването на петдесетина къщи и десетина ферми (сред които тази на семейство Куин). И щеше да понижи стойността на други четиристотин къщи. Щеше да унищожи екопътеката Ред Крийк Трейл, петнайсетина километров черен път, популярно място за пешеходни и велосипедни походи през възвишенията край Стратънбърг. И щеше да пресече реката на две места.

Според хората, които подкрепяха проекта, пътят щеше да намали задръстванията на Батъл Стрийт, като пренасочи по двайсет, двайсет и пет хиляди превозни средства дневно.

Ама че бъркотия, помисли си Тео, докато дояждаше закуската си. Само че този петък той остави други да претеглят аргументите «за» и «против» обходния път. Днес Тео заминаваше на скаутски лагер и почти нищо друго нямаше значение.

— Какъв е планът? — попита майка му, изплакна двете купички и ги остави в мивката.

— Часовете свършват в три и половина и бързо ще се прибера да си взема нещата. Всичко съм приготвил — дрехи, спален чувал, четка за зъби и така нататък. Ще се видим тук в четири и ти ще ме закараш до сборния пункт.

— Хубав план. Върви да си измиеш зъбите. — Всяка сутрин му го казваше.

Тео хукна нагоре по стълбите към банята си, пусна водата, но не си изми зъбите повторно, а грабна раницата си и се върна в кухнята.

— Имаш ли пари за обяд? — Въпросът, който тя му задаваше неизменно пет сутрини седмично.

— Разбира се.

— Написал ли си си домашните?

— Всичко е наред, мамо — каза той, вече запътил се навън.

— Внимавай, Тео, и не забравяй да се усмихваш.

— Ще се усмихвам, мамо.

— Обичам те, Теди.

— И аз те обичам, мамо — отговори той и затвори входната врата.

Джъдж го последва до гаража, където Тео почеса кучето по главата, сбогува се с него, качи се на колелото си и отпраши. Всъщност Тео не се усмихваше. Носеше най-дебелите шини от всички осмокласници и нямаше търпение да се отърве от тях. А ортодонтът все повтаряше: «Може би другия месец». «Теди», промърмори под носа си Тео, доволен, че никой от приятелите му не е чувал да го наричат така. Беше галено име, което само майка му продължаваше да използва. Дори баща му беше минал на «Тео», а понякога, когато му четеше конско, му казваше «Теодор». Докато летеше с колелото си, Тео потръпна ужасено при мисълта как ще го подиграват приятелите му, ако някой случайно чуе това «Теди». Тринайсетгодишните момчета са доста жестоки по отношение на прякорите, а досега Тео беше успял да избегне да му лепнат някой неприятен прякор. Фред Джаспър имаше много бяла кожа и лунички, затова от незапомнени времена му викаха Лунатика. Когато беше десетгодишен, най-добрият приятел на Лунатика, Брандън Тейлър, беше направил дисекция на голяма жаба с нож за пържоли и оттогава му казваха Жабока. Лунатика и Жабока се мъкнеха заедно навсякъде. Горкият Скот Бут с неговата неблагополучна фамилия беше станал обект на безброй колоритни, а често и безвкусни шеги. Викаха му Дупе, Задник и какво ли не. Всъщност почти всяко момче от осми клас беше известно не само с истинското си име, но и с прякора си.