Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 18

Майорът прегледа менюто и разпределението на работата и обсъди планираните за уикенда събития. Събранията преди лагеруване бяха много по-вълнуващи от другите и момчетата с нетърпение очакваха заминаването. Бяха по-шумни от обикновено и не изпълняваха незабавно нарежданията на майора. В пет и половина той закри събранието и пусна скаутите да се прибират.

Майорът очакваше неизменно присъствие, затова Тео не беше пропуснал нито едно събрание. Същото важеше и за още едно дете, Харди Куин, негов приятел от училище, осмокласник от друга паралелка. След събранието Харди причака Тео до стойката, където бяха оставени няколко велосипеда.

— Тео, имаш ли минутка? — тихо попита Харди и се озърна, за да се увери, че никой не ги чува.

— Разбира се, какво има?

— Нали познаваш добре законите?

— Отчасти да. Родителите ми са адвокати и ми позволяват да стоя в кантората им. Понаучих някои неща, свързани с правото.

— И аз така чувам. — Харди отново се озърна, сякаш криеше срамна тайна.

На Тео непрекъснато му се случваха такива неща. Някой приятел от училище току ще отиде при него и ще рови с крак в прахта, търсейки точните думи, за да опише правен проблем, който Тео евентуално да анализира и по който да го посъветва. И Тео винаги се притичваше на помощ, особено на свестни момчета като Харди.

Според плана на майора двамата щяха да станат орлета след около година. В момента Тео имаше двайсет и три значки за умения. Харди имаше двайсет и четири. Тео беше водач на патрул «Сокол», а Харди — на «Пантера».

— И така, сигурно си чувал за новия обходен път край града.

— Да, гледах за него снощи по новините.

— Вчера баба и дядо получили по пощата известие, че щатът възнамерява да вземе фермата ни до Ред Крийк, защото пътят ще мине оттам. Става дума за ферма от сто акра, която е на семейството ми от средата на деветнайсети век, когато един от прапрадядовците ми купил земята. А сега щатът ще ни я отнеме, за да построи обходен път.

— Непрекъснато се случват такива работи — отговори Тео. — Нарича се суверенно право на държавата да отчуждава частна собственост.

— Моля?

Приближиха се други двама скаути, за да вземат велосипедите си. Харди замълча. След няколко секунди Тео попита:

— Това твоето колело ли е?

— Аха.

— Добре. Да отидем в кабинета ми и да поговорим.

Десет минути момчетата летяха през тихите сенчести улици на Стратънбърг, преди да стигнат до покрития с чакъл паркинг зад сградата на «Буун и Буун». Влязоха през малката задна врата в кабинета на Тео. Джъдж спеше под бюрото, но се разбуди, щом зърна момчетата. Наложи се Тео да поспре и да го погали по главата.

— Това е Джъдж — представи го той и Харди също погали кучето.

— Седни тук и почакай — покани го Тео и Харди седна.

Наближаваше шест часът и кантората беше притихнала. Правният помощник Винс и Дороти, секретарката на отдела за недвижими имоти, си бяха тръгнали, Елза също. Госпожа Буун беше в кабинета си, но вратата й беше затворена — явно имаше среща с клиент. Джипът на господин Буун не беше на паркинга, така че него най-вероятно го нямаше.