Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 17

— Отлично, Тео. Пускай го!

— Страхотна идея — обади се и господин Буун, който изгаряше от нетърпение да отклони разговора от строежа на обходния път.

Тео извади диска от раницата си и го пъхна в плейъра. През следващия един час гледаха как Тео, Джоуи и Арън се борят с отбора на «Сентръл» и обсъждат аргументите «за» и «против» децата на работниците без документи да посещават държавните колежи в щата. Усмивката не слизаше от лицето на госпожа Буун. Родителите му страшно се гордееха с него. Тео трябваше да признае, че отборът се бе представил много добре.

Дори Джъдж беше като залепен за екрана и не проумяваше как е възможно Тео да бъде на две места едновременно.

5.

Майор Лудвиг ръководеше бойскаутския отряд 1440 като елитно подразделение от морски пехотинци, което се готви за битка. Той държеше неговите четирийсет-петдесет скаути да посещават събранията всеки месец, и то да идват подготвени, и очакваше от тях да се обличат прилежно с униформи. Ръководеше ги, изискваше доста от тях и ги насърчаваше, а понякога се налагаше и да ги дисциплинира. Всъщност майорът беше добродушен като куче, което лае, но не хапе. Момчетата дълбоко му се възхищаваха и не искаха да го разочароват. Тео беше член на отряда вече две години и скоро щеше да стане скаут «Орле». Майорът настояваше за това.

Събранията на отряда започваха точно в четири часа всеки първи и трети четвъртък от месеца, освен ако децата не бяха някъде на лагер. Майорът беше убеден, че мястото на бойскаутите е в гората и че те трябва да прекарват там колкото се може повече време. Всеки месец той планираше дълго пътуване през уикенда, като потегляха в петък възможно най-рано след училище и се връщаха в неделя следобед. Отрядът се събираше в четвъртък преди пътуването най-вече за да уточнят окончателно подробностите и да получат последни наставления от майора.

Тео обожаваше тези излети. Баща му не обичаше да прекарва много време на открито, затова скаутството беше възможност Тео да участва в походи, да лови риба, да придобие умения за живот на открито и да се потопи в природата. Родителите му насърчаваха участието му в отряда на бойскаутите, защото Тео беше единствено дете и вероятно трябваше някой да му помогне мъничко, да го научи да споделя, да усвои полезни умения, свързани с работата в екип, с дисциплината и организацията.

Този уикенд отрядът щеше да ходи на езерото Марло, любимото им място. Беше голямо изкуствено езеро, оградено от стръмни възвишения, на два часа път от Стратънбърг. Майорът постоянно търсеше нови места за лагеруване и отрядът се местеше, но на езерото Марло се чувстваха у дома си. В четвъртък преди деня на отпътуването майор Лудвиг откри събранието, премина през дневния ред и после се срещна с водачите на патрулите.

Отряд 1440 в момента имаше пет патрула — «Пантера», «Гърмяща змия», «Рейнджър», «Глиган» и «Сокол» — и всеки патрул се състоеше от седем–осем момчета. Тео беше водач на патрул «Сокол», затова беше негово задължение да провери палатките, екипировката и оборудването и най-вече да се увери, че имат достатъчно храна за уикенда. Той разпредели задачите — готвене, чистене, поддържане на лагерния огън, почистване на тоалетната, събиране на дърва и още десетина други.