Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 108

Джон Гришам

Няколко души от публиката шумно изразиха съгласието си.

И петимата членове на комисията бяха вперили поглед в Тео и попиваха всяка дума. Той подсили въздействието с твърдението:

— Би било злоупотреба с власт. — Смени темпото, извиси глас и продължи: — Умниците, които са проектирали обходния път, смятат, че е добра идея да пренасочат двайсет и пет хиляди превозни средства дневно покрай началното училище и футболен комплекс. Най-малко десет хиляди ще бъдат големите камиони с дизелови двигатели. И тъй като никой не си е направил труда да проведе прецизно проучване за замърсяването на въздуха, ние не знаем, извинете, вие не знаете за какво говорите. Никой не знае. Струва ми се обаче, а аз съм дете адвокат, не дете учен, че последното място, на което следва да се строи четирилентово шосе, е в близост до начално училище.

Харди, Уди, Чейс и Ейприл стояха зад Тео и като по даден знак започнаха да кашлят и да се давят. Останалите бързо се включиха и около трийсетина секунди цялата тайфа в жълто се тресеше, превиваше се и се гърчеше, докато имитираше как хората се задушават от замърсения с изгорели газове въздух.

Господин Стак вдигна ръка и ги прекъсна.

— Добре, добре.

Кашлянето и давенето незабавно секнаха. Публиката страхотно се забавляваше, повечето членове на комисията и техните асистенти — също.

Тео продължи:

— За щастие, моето училище не е близо до предложения обходен път, но нека ви кажа какво се случва при нас. През последните два месеца моето училище беше принудено да съкращава програми, да уволнява преподаватели на хонорар, треньори, портиери и служители от кафето и да отменя учебни пътувания. Всяко училище в областта го прави. Защо ли? Заради бюджетни съкращения. Заради липсата на достатъчно приходи. И не само за училищата. Полицията и пожарната също уволняват служители. Правим съкращения в уличното почистване, в събирането на сметта, в поддържането на парковете и местата за отдих, във всичко. Знаете го, защото сте били принудени да орежете бюджета на окръга. — Поредната пауза, след която Тео вдигна очи, за да нанесе смъртоносния удар. — Как е възможно вие като лидери в нашата общност днес да режете бюджети, а на следващия ден да гласувате за един обходен път за никъде, който ще струва двеста милиона долара?