Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 105

В залата бе почти тихо. Господин Стак взе един лист, вгледа се намръщено в него и каза:

— И така, според този списък деветдесет и един човека искат да се изкажат.

Мнозина в залата въздъхнаха шумно. Часът беше единайсет и пет.

— Обикновено, когато присъстват толкова много хора — продължи господин Стак, — ограничаваме изказванията до три минути всяко. Деветдесет и един желаещи означава около двеста и седемдесет минути, тоест четири часа и половина. Не съм сигурен, че някой от нас иска да остане толкова дълго.

Господин Граймс го прекъсна:

— Но можем и да променим правилата, ако искаме, нали?

— Да, имаме това право.

— В такъв случай предлагам да ограничим броя на изказванията.

Думите му предизвикаха поредния спор между членовете на комисията, които десет минути се дърляха как да спестят време. Накрая господин Сам Макгрей, най-възрастният член на комисията, който досега беше говорил най-малко, предложи ограничение от пет изказвания по пет минути. Така събранието щеше да приключи до полунощ и щяха да бъдат чути достатъчно различни мнения. Той каза нещо, което всички знаеха — че много от изказващите се ще заявят едно и също. Другите четирима най-сетне се съгласиха и правилата тутакси бяха променени. Господин Стак посъветва онези, които ще говорят, бързо да се консултират с приятелите и колегите си и да решат кой какво ще говори. Това предизвика известно безредие и изяде още малко време.

Стана почти единайсет и половина, докато на подиума излезе първият говорител. Беше добре облечен господин от деловите кръгове, който наистина искаше обходния път. Не каза нищо ново — задръстванията на Батъл Стрийт, които запушват движението, ключовата роля на шосе 75 за останалата част на щата, зависимото от обходния път икономическо развитие и така нататък. След това говори бащата на Харди и от името на собствениците на земя по трасето на четирилентовия път изнесе лекция за злоупотребата с правото на държавата да отнема частни имоти. Като свещеник, той бе свикнал да изнася проповеди и беше много въздействащ. Местен водопроводчик се изказа в подкрепа на проекта, защото имал осем екипа с осем пикапа и много страдал от бавното движение в града.

Тео слушаше съсредоточено, когато усети, че Себастиан Райън е застанал до него.

— Тео, свали си маската за малко — прошепна Себастиан.

Тео го послуша и попита:

— Какво има?

Себастиан се приведе към него, необичайно напрегнат, и каза:

— Виж, Тео, смятаме, че е добра идея да говориш от името на всички тези деца.

Тео зяпна и усети как по гръбнака му се стрелна неподправен страх. Не можеше да обели и дума.

— Ще говориш последен — продължи Себастиан, — а когато тръгнеш към подиума, ще накараме всички деца да те последват. Цяла тълпа ще се изправи лице в лице с комисията. Трябва да го направиш, Тео.

— Няма начин — успя да смотолеви Тео. Устата му вече беше пресъхнала.

— Разбира се, че ще се справиш. Носят се слухове, че членовете на комисията и много други хора искат да видят децата, които са заснели видеоматериала. Ти си човекът, Тео.

28.