Читать «Теодор Буун. Активист» онлайн - страница 103

Възрастните се мъчеха да следят внимателно скучния материал. Децата нямаха шанс. На Тео му омръзна да диша през маската и направо се парализира от скука. Един възрастен зад него отбеляза полугласно:

— Опитват се да ни отегчат до смърт, за да се разотидем. Стар номер.

— Да, и освен това започнаха в осем. Трябваше да е по-рано — отговори друг.

В залата се надигна ропот. Децата мърдаха неспокойно и излизаха до тоалетната. Когато говорителят заяви безизразно и с абсолютно равен тон: «Така, второто пътно проучване е по-кратко от първото и бих искал подробно да ви го представя», зрителите изстенаха. От време на време някой член на комисията задаваше въпрос, за да поразчупи нещата, но през повечето време говорителите и държавните експерти дърдореха, сякаш можеха да го правят с часове. Минаваше девет вечерта, а краят не се задаваше. Карти и модели се нижеха на големите екрани в предната част на залата — все същите неща, публикувани в пресата и в интернет от седмици. Нищо ново.

Присъстващите губеха търпение, но никой не си тръгваше. Стана време повечето деца да си лягат, ала родителите им явно бяха твърдо решени да останат. Какво ако са малко недоспали? Това беше далеч по-важно.

Страстите се разпалиха, когато господин Чък Черони, единственият член на комисията, който публично беше заклеймил обходния път, поде спор с експертите от агенцията. Този факт разстрои господин Лукас Граймс, голям привърженик на проекта, и двамата членове на комисията започнаха сериозна препирня. Гневът им и драматичният спор внесоха оживление във вечерта, но само за известно време. Когато двамата най-сетне се успокоиха, следващият говорител взе думата и се зае да изпълни своята част от програмата.

Беше почти десет вечерта, когато официалното представяне най-сетне приключи. Господин Стак се наведе към микрофона и каза:

— Господа, благодаря ви за информативното обобщение на проекта. А сега, както решихме вчера, даваме възможност на говорител на противниците на проекта да направи петнайсетминутно опровержение. Мисля, че сега господин Себастиан Райън ще направи това.

Зрителите, издържали двучасовото мъчение, внезапно живнаха. Докато Себастиан крачеше към подиума, през залата премина вълна от свежа енергия. Той нагласи микрофона и каза:

— Господин Стак, благодаря на комисията, че ни дава възможност да бъдем чути. — Замълча, после високо и театрално заяви: — Честно казано, господа, този обходен път е скапано хрумване.

Залата избухна в аплодисменти и възгласи, защото стотици противници на проекта най-сетне имаха шанс да бъдат чути. Тълпата крещеше и ръкопляскаше в прилив на ентусиазъм, който стъписа почти всички, най-вече петимата членове на комисията. Господин Стак вдигна ръка и спокойно изчака глъчката да утихне.

— Добре, стига толкова. Овладейте се, моля. Ако не запазите тишина, ще ви помолим да напуснете. — Държеше се учтиво, несъмнено шлифован от дългогодишен опит.