Читать «Невинност» онлайн - страница 51

В този момент по-надолу в пешеходната зона се чу звук от счупено стъкло, после как то се посипа по настилката, след което се задейства охранителна аларма. Стреснати, нападателите ми погледнаха в посока на шума. Още една витрина се разсипа в проблясващи стъкълца и те, звънтящи като ледени отломки, заваляха върху теракотата, последва трета витрина и три аларми запищяха едновременно.

Нападателите ми хукнаха в южна посока, а аз - в северна. Те успяха да избягат в нощта, но не и аз.

24

От апартамента на гуинет се прибрах в моето тристайно жилище без прозорци. Това беше времето ми за сън, но не бях в настроение да спя. Не можех да легна и да се отпусна. Някак си не ми изглеждаше редно. Проснат в хамака със затворени очи, имах чувството, че сънят е някакъв вид затвор. Твърде жив бях, за да спя, по-жив, отколкото когато бях малко момче и живеех денем в дълбоката гора, решен да не измъчвам депресираната си майка в малката къща в планината.

Седнал в креслото на баща ми, потърсих бягство в художествената литература, но и това не подейства. Три различни книги не успяха да ме погълнат с историите си. Не можех да се съсредоточа върху смисъла на изреченията, дори думите ми изглеждаха непознати, сякаш бяха написани с чуждоземните символи, които бях видял на перваза на спалнята на Гуинет.

Макар че вече обичах момичето, не мислех, че любовта е онова, което не ми даваше мира. Чувството ми бе познато, защото бях обичал баща си и в по-малка степен майка си. Любовта според мен е всепоглъщаща, прилича на привързаността, но е по-силна, пълна с възхищение от другия човек и с възторг от общуването с него. Когато обичаш някого, изпитваш желание винаги да го радваш, да си му в услуга, да направиш житейския му път по-лек, да му показваш непрекъснато колко дълбоко го цениш. Всичко това вече го бях изживявал. Към чувството, което изпитвах в момента обаче, се прибавяше и нов силен копнеж на душата ми към съвършенството, на което Гуинет бе самото въплъщение - не просто физическа красота, всъщност дори не изобщо физическа красота, а нещо много по-ценно, което тя символизираше, макар че не знаех точно какво е и не можех да го назова.

Мислех също за мъжа, в когото мъгливият бе проникнал със сила. Знаех, че трябва да направя нещо, за да привлека вниманието на властите към него. Може и да не бе извършил престъпленията, които гледаше с извратено удоволствие на телевизора си, но след като се бе сдобил с детско порно, насърчаваше истинските престъпници. Дори нещо по-лошо - онова, което гледаше с такова удоволствие, той със сигурност желаеше и да върши и нищо чудно някой ден да решеше да сбъдне желанието си и да съсипе живота на някое дете.

След време изтощението ме надви и макар да ме отблъскваше мисълта да легна, заспах в креслото и потънах в сънища. Не си спомням онези, които бяха предшествали лошия сън. В него се озовах в открития мол, в който се бях разхождал през първата си нощ в града.