Читать «Невинност» онлайн - страница 23

Повечето от загиналите през онзи ден принадлежали към евангелистката лютеранска църква „Сейнт Марк“ на Източна шеста улица номер 623, посещавана и от роднините на Мери Маргарет. В скръбта си Джон Лебоу не беше заклеймил Бог като безмерно жесток и не се бе отвърнал от него завинаги, както бяха сторили някои от близките на жертвите. Във всяко от двете тайни помещения маслените портрети бяха оградени от позлатени кръстове, вградени в дървената ламперия. Тези старателно изработени храмове за съпругата му, библиотекарката, и за децата им бяха и свидетелство за неугасващата надежда на архитекта.

Включих фенерчето, насочих го към голямата картина, която служеше и като врата, и заговорих достатъчно силно, за да бъда чут от момичето, ако седеше в мъничкия рай отзад:

- Казвам се Адисън, макар че никой друг на света не го знае... освен теб сега. Ако си там, при изгубените деца на Джон Лебоу, искам да знаеш, че в различен смисъл аз също бях изгубено дете и все още се чувствам изгубен, макар вече да не съм дете.

Не последва отговор.

- Не възнамерявам да ти причиня зло. Ако имах намерение да ти навредя, щях да натисна трите скрити лоста и да те измъкна оттам на мига. Само искам да ти помогна, ако мога. Може би си мислиш, че не се нуждаеш от помощ. Понякога аз също мисля така. Но не си права. Всички се нуждаем от помощ.

На картината вечнозелени вейки бяха обвити около колоните, ограждащи входа на библиотеката, а на всяка от четирите високи бронзови врати бяха окачени венци с огромни червени панделки. Върху покритата като с бяло одеяло улица валеше сняг и светът изглеждаше по-съвършен, отколкото вероятно е бил от 1905 година насам.

- Ако не желаеш да говориш с мен, никога повече няма да те безпокоя. Твърде много обичам библиотеката, за да се откажа от нея, така че понякога ще я посещавам нощем, но няма да те търся. Помисли си. Ако ти се говори с мен, през следващия половин час ще съм в главната читалня - там, където успя да се изплъзнеш от своя преследвач. Ще бъда при секцията с Чарлс Дикенс.

Вече знаех, че е дръзка и бърза, че не е мишчица по душа. Ала дори мишка, свряна в дупката си, подушила котка и подушена от нея през тънката ламперия от черешово дърво, не би могла да е по-тиха от това момиче.

11

Всяка пътека в главната читалня разполагаше с отделен електрически ключ, така че включих осветлението само при секцията с Чарлс Дикенс. Високо поставените лампи с месинговия им обков обляха с лъчиста светлина карамеления на цвят мраморен под.

Свалих крушката от една лампа и стоях толкова близо до указаното място, колкото ми позволяваше куражът - книгите осветени, а аз в сянката. Ако момичето дойдеше, нямаше да й покажа лицето си нито преднамерено, нито случайно. Бе възможно очите ми под качулката да проблеснат с отразена светлина, но тя нямаше да може да види цвета или пък онази им характеристика, която пораждаше у хората потребността да ме унищожат.