Читать «Невинност» онлайн - страница 22

В случай че бързоногото момиче бе намерило убежище тук, сред страниците, пълни с агенти на ФБР, полицаи, разследващи убийства, частни детективи и аматьори, разплитащи всевъзможни мистерии, то тя беше тиха като труповете, които също изобилстваха по тези страници.

Оригиналните планове на централната библиотека, датиращи от над един век, се пазеха в архива в сутерена. Поради огромната си любов към красивата сграда и към книгите й при многобройните си визити бях изучил тези планове и бях открил две такива празни пространства.

Едното бе замаскирано зад тайна врата в стена с панели в отдалечено място в сградата. Беше широко три метра и трийсет сантиметра, метър и двайсет в дълбочина, и бе облицовано с красива дървена ламперия, украсена с орнаменти от ковано желязо. Самият архитект Джон Лебоу - от фирмата „Лебоу и Вон“ - бе проектирал двете тайни помещения и лично бе изпълнил довършителните работи в тях, макар и да не бе воден от чувство за хумор или пък от афинитет към тайнственото, а от съвсем други подбуди.

На задната стена на първото тайно помещение фокусът беше портрет на прелестна жена с кестенява коса и зелени очи. В ръцете си тя държеше книга и седеше край маса с висока купчина от други книги. В долния край на рамката имаше месингова табелка на която беше написано „Мери Маргарет Лебоу, обична съпруга“. Като дата на смъртта й бе посочен петнайсети юни 1904-та, повече от година преди завършването на библиотеката.

Втората тайна стая, три метра широка и два и четирийсет в дълбочина, беше тук, в секцията с детективска литература, скрита зад стена с рафтове, от двете страни на картина с размери два и седемдесет на метър и петдесет, изобразяваща главния вход на библиотеката, както е бил украсен за първата й Коледа през хиляда деветстотин и пета година. Картината изглеждаше фиксирана на мястото си. Ала в пищно украсената рамка бяха скрити малки стоманени лостове, които, ако бъдеха дръпнати последователно в правилната поредност, освобождаваха резе и картината се завърташе на скрити панти.

Във второто тайно помещение, и то облицовано с красива дървена ламперия, също имаше картина - две деца, всяко с книга в ръце. Според табелката върху рамката това бяха Катрин Ан Лебоу и Джеймс Алън Лебоу - починали в същия ден като майка си.

В свое проучване бях установил, че Мери Маргарет Лебоу е била библиотекарка, когато се запознала и впоследствие се омъжила за архитекта на бъдещата библиотека. Родили им се две деца. През 1904 година мъжът й останал да надзирава строежа на библиотеката, а тя и децата заминали при роднини в Ню Йорк. На петнайсети септември 1904 година заедно с още хиляда и триста пътници те предприели еднодневна развлекателна обиколка с парахода „Дженеръл Слоукъм“ от Долен Източен Манхатън по Ийст Ривър до Лонг Айланд. Още в началото на пътуването на борда лумнал пожар. Стотици ужасени пасажери скочили във водата. Малцина от тях можели да плуват. Онези, които не намерили смъртта си в пламъците, загинали от удавяне. Жертвите били повече от хиляда. Петнайсети септември 1904 година била датата на най-голямата трагедия в историята на Ню Йорк до единайсети септември 2001 година.