Читать «Персепликуис» онлайн - страница 50

От двореца излезе Амилия, увила се в тежко вълнено наметало. Проби си път през тълпата и прекоси двора до Ариста. Под мишница притискаше намачкан пергамент. В ръцете си държеше нещо, което приличаше на къс бич.

— Това е за вас — каза тя, протягайки предмета, който сега Ариста разпозна като отрязаната половина от джуджешката брада, все още прилежно сплетена. — Запозната с тенденцията на Магнус да изчезва, Модина се погрижи да ви осигури малко коса.

Принцесата кимна.

— Благодарности. Къде е Гаунт?

— Идва.

Портите на двореца се разтвориха още веднъж и Дигън Гаунт пристъпи навън. Беше облечен в поръбена с кожа мантия, а на главата си носеше шаперон. Мантията бе с широки ръкави и се влачеше по земята, оставяйки диря в снега.

— Пристигна бъдещият император — прошепна Амилия, сетне добави: — Смяташе, че дрехите трябва да отразяват бъдещия му статус, освен това не искаше да му е студено.

— Ще може ли да язди така?

Преди секретарката да може да отговори, пред Гаунт притича паж, понесъл две огромни копринени възглавници и одеяло, които положи на капрата. Джуджето забрави брадата си и се вгледа във възглавниците до себе си с поредно свъсване.

— Няма да яздя до джудже. Разкарайте го — заяви Гаунт. — Ейдриън ще направлява колата.

Тъй като никой не помръдна, той добави:

— Не ме ли чухте?

Ариста се покатери на коня си, провеси крак на седлото и препусна към Гаунт. Спря животното си само на няколко фута от него, карайки Дигън да отстъпи назад. Взря се в него.

— Магнус е в колата, защото е прекалено нисък за конете. Напълно способен е да управлява талигата, нали така?

Джуджето кимна.

— Добре.

— Но аз не искам да пътувам с него.

— Тогава може да яздиш кон.

Гаунт въздъхна.

— Казаха ми, че пътуването ще е дълго. Не искам да го прекарам на гърба на кон.

— В такъв случай ще седиш до Магнус. Или — или.

— Току-що ти казах, че не искам да седя до джудже — Гаунт хвърли поглед към Магнус и сгримасничи. — И не ми харесва тона ти.

— На мен пък твоето твърдоглавие. Може да пътуваш до Магнус, да яздиш кон или да вървиш пеш. Но ние потегляме — тя вдигна глава и повиши глас. — На конете!

При командата ѝ всички се покачиха на седлата си. Изглеждайки вбесен, Гаунт се взираше в принцесата.

Ариста дръпна юздите и обърна кобилата си, за да се обърне към Модина, която държеше Али за ръка. Така Гаунт остана да се взира в задницата на коня.

— Кълна се, че ще сторя всичко по силите си, за да намеря рога и да го донеса колкото се може по-скоро.

— Зная — отвърна Модина. — Нека Марибор ви води.

* * *

Олрик и Моувин яздеха начело, макар кралят да не знаеше къде отиват. Бе изучавал много карти, но само три пъти бе напускал Меленгар. Никога не бе пътувал толкова далеч на юг и преди срещата не беше и чувал за Амбертън. Разчиташе, че някой ще му каже кога да завие — най-вероятно Ариста.