Читать «Персепликуис» онлайн - страница 271

— И ти ли заминаваш сега? — Амилия го прегърна.

— Съжалявам, че трябва да вървя, Ваше Благородие. Време е.

— Уверена съм, че семейството ти във Вернес ще се радва да те види отново.

Той се усмихна и като наклони глава, откачи златната верига, за да я положи в ръцете ѝ.

— Къде ти е конят? — попита Ейдриън.

— Не ми трябва — отвърна Нимбус.

— Сигурна съм, че империята може да пожали поне това — каза му Модина.

— Убеден съм, че може, Ваше Високопреосвещенство, но предпочитам да вървя.

Последваха още прегръдки, махвания и пожелания за лек път, преди Ройс, Мерседес и Нимбус да поемат надолу по склона. Али търча заедно с тях чак до дърветата и сетне помаха, преди да се върне обратно при Модина.

Нимбус крачеше заедно с тях и Ройс поддържаше бавен ход.

Навлязоха сред дърветата и скоро изгубиха от очи двореца, града и хълма. Пътуваха мълчаливо, заслушани в утринната симфония на птици и насекоми. Мерседес бе запленена от новото си животинче.

— Как се казва понито ми? — попита тя.

— Още си няма име. Искаш ли ти да му избереш?

— О, да… да видим… твоята кобила как се казва, тате?

— Мишка. Императрицата ѝ измисли това име.

Мерседес сбърчи носле.

— Не ми харесва. Моето момче или момиче е?

— Момче — каза ѝ Ройс.

— Момче… добре.

Тя потупа устни със замислено изражение, сетне смръщи вежди, потънала в мисли.

— Какво ще кажеш за Елиас? — предложи Нимбус. — Или Стърлинг.

Ройс се взря в бившия канцлер, който сладко се усмихна в отговор.

— Стърлинг ми харесва — каза Мерседес.

Гората изтъня и те излязоха на полето, където старият път се кръстосваше с новите, прясно прекарани от пътуващите на запад към Ратибор и на север към Колнора. Недалеч от тях изчакваше група ездачи в златно и синьо, яхнали бели коне.

— Тук се разделяме — каза им Нимбус.

Ройс погледна към стройния мъж с перуката.

— Кой си ти всъщност?

Нимбус се усмихна.

— Вече знаеш това.

— Ако не беше ти… — Ройс спря. — Винаги съм съжалявал, че не успях да ти благодаря.

— Аз също искам да ти благодаря, Ройс.

— За какво? — объркано запита въпросният.

— За напомнянето, че всеки, независимо какво е сторил, може да получи опрощение, ако го потърси.

Кльощавият мъж се обърна и закрачи към Ратибор. Ройс го проследи с поглед, сетне се обърна към дъщеря си.

— Да отидем да посетим елфите — рече той. Точно тогава отекна гръм.

Ройс объркано вдигна глава към ясното синьо небе.

— Виж! — рече Мерседес, сочейки пътя.

Ройс се обърна и видя Нимбус да стои неподвижен, насочил очи към небосвода.

Към земята се носеше бяло перо. То се завихряше, плъзгайки се по нежния ветрец, докато се приближи достатъчно към високия мъж с перуката, който се пресегна и го улови между пръстите си. Целуна го нежно, сетне го прибра в кожената си чанта. Затвори я и продължи по пътя, като си свирукаше, докато не изчезна зад един хълм.

Речник на имена, места и термини

Абнър Галсуорт: градският администратор на Акуеста.

Авемпарта: древна елфическа кула в река Нидвалден.

Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.

Адълайн: кралица на Олбърн, съпруга на крал Арманд; синове: Рудолф и Хектор; дъщеря: Беатрис.