Читать «Персепликуис» онлайн - страница 233

Майкъл Дж. Съливан

— Значи някой надува рога, бие се, печели предизвикателството и става крал — каза Ариста. — Очаква се да управлява в продължение на три хиляди години, но какво става, ако умре преди това? При инцидент короната отива при следващия потомък, това е ясно. Но какво се случва, когато кралят няма кръвни близки? Тогава?

— Тогава Ули Вермар също приключва — каза Майрън. — Първият надул рога става новия крал, сетне го предава на желаещия да го предизвика. Изглежда точно това се е случило — Майрън потупа по една страница. — След битката при Авемпарта, когато Нифрон се канел да нападне родината си…

— Чакай малко — каза Моувин. — Новрон и Нифрон едно и също лице ли са?

— Да — отвърнаха в един глас Майрън, Ариста и Ейдриън.

— Точно както Тешлор е развалената форма на елфическия воин Тешилор, Новрон е развалената форма на Нифрон. Та както казвах, Нифрон възнамерявал да нападне родината си, когато Ули Вермар приключил и елфическият съвет му предоставил рога, правейки го крал, с което войната също приключила.

— Ули Вермар свършил точно тогава? Ужасно удобно звучи — каза Ройс. — Предполагам кралят не е умрял от старост.

Майрън погледна към книгата и зачете на глас.

— И тъй се случило, че в нощта на деня на третото завъртане, бил пратен Моуиндули от рода Миралийт. И от съвета той бил натоварен… — Майрън спря да чете гласно, но очите му летяха по редовете.

— Какво? — попита Ариста, но монахът вдигна пръст.

Всички гледаха как Майрън отгръща друга страница, като очите му се разширяват, а веждите му се повдигат.

— Мили Мар, монахо! — изригна Магнус. — Спри да четеш и ни кажи.

Майрън повдигна очи със смаяно изражение.

— Моуиндули убил краля на елфите.

— А децата му, ако е имал такива, също били убити, нали така?

— Не — отговори Майрън, изненадвайки Ройс. — Синът му оцелял.

— Но в това няма логика — рече Ариста. — Ако синът му е бил жив, защо не е станал крал. Защо е свършил Ули Вермар?

— Защото — отвърна Майрън — синът му бил Моуиндули.

Отне им момент да разберат. Разбирането отне различно време при всекиго, съпътствано от подобаващ звук.

— Значи Моуиндули не е могъл да наследи трона, защото е извършил убийство? — попита Ейдриън.

— Кралеубийство — поправи го Майрън. — Значително по-зле гледано в елфическото общество, защото това излага на риск основата на цивилизацията им и мира, който Феррол им дарил с рога. В резултат Моуиндули бил прогонен — остракиран от елфическото общество и прокълнат от Феррол, губейки правото си да влезе в Алисин, елфическия задгробен живот.

— Защо тогава го е направил? — запита Ариста.

— Принцеса Феърлейн не казва. Може би никой не знае.

— Значи Новрон надул рога, станал крал и приключил войната — Ейдриън си дояде и сгъна раницата си.

— Със сигурност това е бил планът — каза Майрън. — Не се е очаквало някой да надуе рога след Новрон. Не се очаквало да бъде предизвикан. Законите гласят, че ако рогът бъде предоставен, но не бъде надут от претендент в рамките на деня, кралят си запазва короната.

— Но претендент се е появил?

— Моуиндули — рече монахът. — Няма ограничения кой може да надуе рога, стига само да има елфическа кръв. Дори и прокуденик, отритнат от Феррол, може да отправи предизвикателство. И ако спечели…