Читать «Персепликуис» онлайн - страница 15

Дали ме мразят? Или се страхуват?

Имаше време, когато мислите на прислужниците не я касаеха. Време, в което изобщо не ги забелязваше. Застанала на стълбите, гледайки ги как шават из хладната кухня, принцесата не можеше да реши дали е натрупала мъдрост или е изгубила невинността си.

Тя се изви, надявайки се да се изкачи обратно незабелязана, когато видя монаха. Той седеше на пода край умивалниците, където камъкът бе мокър от един капещ кран. Бе се облегнал на кацата с луга. Малък, слаб, облечен в традиционното червеникавокафяво расо. Изпаднал във възторг от галенето на рунтавата козина на Ред — настанилото се пред него куче, той имаше широка усмивка на лицето си. Кучето бе неизменна част от кухнята, където омиташе остатъците. Очите на животното бяха затворени, езикът му висеше, а тялото му потрепваше, докато монахът го чешеше.

Ариста почти не бе виждала Майрън от деня, в който той пристигна в двореца. Толкова много се бе случило оттогава, че изобщо беше забравила за него.

Пристъпвайки напред, тя пристегна и пооправи робата си. Към нея се повдигнаха глави. Кора първа я забеляза. Скоростта на движенията ѝ се забави, очите ѝ следяха Ариста с интерес. Нипър, оставил дървата си, се бе изправил и тъкмо изтупваше останалия сняг, когато застина насред замах.

— Елла… о, простете, Ваше Височество — Ибис Тинли заговори първи.

— Всъщност бих предпочела Ариста — отвърна тя. — Не мога да спя. Надявах се да намеря малко супа?

Ибис се ухили знаещо.

— Става студено в кулите. Останало ми е малко от вчерашната еленска яхния, замразих я в снега. Ако това ви устройва, ще пратя Нипър да я донесе. Ще я сгрея за нула време. Ще ви затопли добре. А какво ще кажете и за малко горещ сайдер с канела? Още не е готов напълно, обаче пак го бива.

— Да, благодаря. Би било прекрасно.

— Ще пратя някой да го отнесе до стаята ви. Бяхте на третия етаж, нали?

— Всъщност възнамерявах да го изям тук — ако това няма да е проблем.

Ибис се изкикоти.

— Разбира се. Напоследък хората често го правят. Убеден съм, че можете да се храните навсякъде, където пожелаете — освен може би в спалнята на императрицата — защото се носят слухове, че вече сте го сторили.

— Просто… — тя погледна към останалите, които слушаха. — Помислих си, че може и да съм нежелана тук, след като… след като ви излъгах.

Готвачът изпуфтя.

— Забравяте, че сме работили за Етелред и Салдур. Те лъжеха непрестанно, но никога не съм ги видял да чистят подове или изпразват цукала. Заповядайте, Ваше Височество. Сега ще ви сгрея яхнията. Нипър, донеси котлето и ми дай и каната със сайдер!

Тя се разположи на масата. Не беше ясно дали другите споделят вижданията на Ибис, но никой от тях не продума. Възобновиха работата си. Лила дори ѝ се усмихна едва доловимо и помаха, преди отново да се забори с купите.