Читать «Персепликуис» онлайн - страница 10

Конят навлезе в лагера и лорд Валин улови юздите му, принуждавайки го да спре.

— Добре ли си, миличка? — попита Белинда.

— По седлото има кръв — отбеляза лорд Валин.

— Наранена ли си? — попита графинята. — Къде са родителите ти?

Момичето потръпна и премина, но не каза нищо. Юмручетата ѝ все още стискаха юздите.

— Студена е като лед — каза Белинда, докосвайки бузата ѝ. — Помогнете ми да я сваля.

— Как се казваш? — попита Аленда.

Момичето не отговори. Лишена от коня си, тя се зае да прегръща миещата мечка.

— Друг ездач — каза лорд Валин.

Аленда вдигна очи и видя мъж да прекосява моста.

Ездачът влетя в лагера и отметна качулка, разкривайки дълга черна коса, бледа кожа и напрегнати очи. Късата му брадичка бе изящно оформена. Плъзна поглед по тях, докато не откри момичето.

— Нея! — каза той, сочейки. — Дайте ми я незабавно!

Момичето изхленчи изплашено, поклащайки глава.

— Не! — викна Белинда, бутайки детето в ръцете на Аленда.

— Милейди — поде лорд Валин, — ако детето е негово…

— Това дете не му принадлежи — заяви графинята с омразен тон.

— Аз съм страж на нифронската църква — изкрещя мъжът достатъчно силно, та всички да чуят. — Това дете принадлежи на църквата. Ще ми я предадете незабавно. Ако някой ми се противопостави, ще умре.

— Зная много добре кой си, Луис Гай — каза Белинда, кипейки от гняв. — Няма да ти предоставя още деца, които да убиеш.

Стражът я изгледа.

— Графиня Пикъринг? — огледа лагера с подновен интерес. — Къде е съпругът ти? Къде е избягалият ти син?

— Не съм избягал — каза Денек, пристъпвайки напред. Най-младият син на Белинда наскоро бе навършил тринадесет и бе започнал да се издължава. Личеше, че върви по пътя на братята си.

— Има предвид Моувин — обясни Белинда. — Това е мъжът, виновен за смъртта на Фанън.

— Питам отново — настоя Гай. — Къде е съпругът ти?

— Той е мъртъв, а Моувин е в безопасност от теб.

Стражът огледа тълпата, спирайки поглед на лорд Валин.

— И ви е оставил с калпава защита. Сега ми дайте детето.

— Няма — каза Белинда.

Гай слезе от коня и пристъпи напред към лорд Валин.

— Дайте ми момичето, за да не си я взема със сила.

Старият рицар погледна към Белинда, чието лице оставаше изпълнено с омраза.

— Милейди не желае това. Ще защитя решението ѝ.

Възрастният мъж изтегли меча си:

— Сега ще се махнеш.

Аленда подскочи при звука на стомана, когато Гай изтегли собствения си меч и атакува. След по-малко от миг лорд Валин притискаше наранената си страна, а въоръжената му ръка потрепваше. Клатейки глава, стражът изби оръжието му и заби острие във врата на рицаря.

Пристъпи към момичето с ужасяващ пламък в очите. Преди да се приближи, Белинда пристъпи между тях.

— Нямам навика да убивам жени — каза ѝ Гай. — Но няма да позволя нищо да застане на пътя ми.

— За какво ти е тя?

— Както ти каза, за да я убия. Ще я отведа при патриарха, където ще умре от моята ръка.

— Никога.

— Не можеш да ме спреш. Огледай се. Имаш само жени и деца. Няма кой да се бие за теб. Дай ми момичето!