Читать «Затворникът на рая» онлайн - страница 4

— Вие ли сте господин Семпере?

— Аз съм Даниел. Господин Семпере е баща ми, който отсъства в момента. Мога ли да направя нещо за вас?

Сякаш не чул въпроса ми, посетителят закрачи из книжарницата, като старателно оглеждаше всичко с почти хищен интерес. Куцането му подсказваше, че под тия дрехи навярно се крият доста тежки травми.

— Спомен от войната — рече непознатият, сякаш бе прочел мислите ми.

Следях го с поглед, докато обикаляше насам-натам; досещах се къде ще пусне котва. Точно както предполагах, той се спря пред стъклената витрина на абаносовия шкаф, реликва още от основаването на книжарницата през 1888 г. Тогава прапрадядо Семпере — по онова време млад мъж, току-що завърнал се от Карибите, където ходил да си търси късмета — заел пари, за да купи стар дюкян за ръкавици и да го направи книжарница. В този шкаф, нашата почетна светиня, по традиция пазехме най-ценните си екземпляри.

Посетителят се приближи толкова до витрината, че дъхът му остави следа от па̀ра по стъклото. Извади очила, сложи си ги и се зае да изучава съдържанието й. В този миг ми заприлича на невестулка, която оглежда току-що снесените яйца в някой кокошарник.

— Красива вещ — промърмори. — Сигурно струва бая парици.

— Това е семейна антика. Стойността й е предимно сантиментална — отвърнах аз, притеснен от преценките на този странен клиент, който сякаш таксуваше с поглед дори въздуха, който дишахме.

След малко той прибра очилата си и заговори с премерен тон.

— Доколкото разбрах, за вас работи един господин, добре известен със своята изобретателност.

Тъй като не му отговорих веднага, той се обърна и ме опърли с поглед.

— Сам съм, както виждате, господине. Ако бъдете така любезен да ми кажете кое заглавие ви трябва, с най-голямо удоволствие ще го потърся.

Непознатият ми отправи една усмивка, в която нямаше нищо дружелюбно, и кимна.

— Виждам, че имате екземпляр от „Граф Монте Кристо“ в този шкаф.

Не беше първият клиент, който забелязваше това издание. Подхванах официалната реч, която си бяхме подготвили за такива случаи.

— Господинът има много добро око. Това е великолепно издание, номерирано и с илюстрации от Артър Ракъм. Произлиза от частната библиотека на голям колекционер от Мадрид. Уникален, каталогизиран екземпляр.

Посетителят ме слушаше равнодушно. Беше съсредоточил цялото си внимание върху структурата на абаносовите рафтове и ясно даваше да се разбере, че думите ми го отегчават.

— На мен всички книги ми изглеждат еднакви, но ми харесва синьото на корицата — пренебрежително рече той. — Ще я взема.

При други обстоятелства щях да подскоча от радост заради възможността да продам вероятно най-скъпата книга, с която разполагахме, но при мисълта, че това издание ще се озове в ръцете на тоя тип, стомахът ми се обърна. Нещо ми подсказваше, че ако томчето напусне книжарницата, никой вече не би се потрудил да прочете дори първия му абзац.