Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 36

Сихертън присви очи и се доближи до младежа, без да се опитва да скрие злия си поглед:

— Майка ти е мъртва, момче — бавно процеди той, натъртвайки всяка сричка. — Това интересува ли те изобщо?

Жестоките думи се врязаха като нож в сърцето на Авелин и за миг той бе обзет от неистово желание да удари своя наставник. Дали го интересуваше? Как смееше Сихертън дори да намеква за подобно безсърдечие! Искаше му се да събаря, да чупи, да руши и нека само някой опиташе да му попречи!

Но не, така би опетнил паметта на майка си, най-благородната и добродетелна жена на този свят. Аналиса беше живяла, огряна от божията светлина. Той трябваше да вярва в това, иначе животът и на двамата щеше да се окаже просто една голяма лъжа. Наградата за такова благочестие и смиреност беше един по-добър живот на едно по-добро място. Сега Аналиса беше при своя Бог.

Тази мисъл укрепи духа на Авелин и той смело срещна погледа на отец Сихертън.

— Майка ми знаеше, че няма да издържи обратния път до дома — тихите думи на младежа бяха насочени към Йойона. — Ние всички го знаехме. Единственото, което я задържаше на този свят, бе желанието да види как ме приемат в ордена на Сейнт Мер’Абел. Най-голямата гордост в живота й беше постъпването ми в Абеликанската църква и да напусна манастира сега, би означавало да измамя надеждите и очакванията й.

Авелин помълча миг-два, после заяви:

— Орденът на Сейнт Мер’Абел, лято Господне осемстотин и шестнадесето — това е мястото, на което принадлежа. Това е благовидението, с чиято помощ Аналиса си отиде от този свят в мир.

Йойона нямаше как да не се съгласи с простичката логика в думите на младия послушник, чиято необятна вяра го възхищаваше и плашеше едновременно. Авелин очевидно питаеше гореща обич към майка си, ала сдържаността му несъмнено обясняваше (поне донякъде) чувствата, които Сихертън изпитваше към него. Младежът или бе по-близо до Бог, отколкото всички останали монаси, или просто не знаеше какво е да си човек.

— Мога ли да си вървя? — въпросът на Авелин хвана Йойона неподготвен и го накара да осъзнае, че стоицизмът на младежа може би все пак не е чак толкова непоклатим.

— Освобождавам те от задълженията ти за днес — рече едрият монах.

— Не — отсече младият мъж, после побърза да наведе глава извинително, засрамен, задето си бе позволил да противоречи на свой наставник. — Моля, разрешете ми да изпълня задълженията си както обикновено.

Йойона неволно погледна към Сихертън, който поклати глава с израз на неприкрито отвращение и излезе от стаята, без да каже нито дума повече.

Да, на брат Авелин щеше да му се наложи доста да внимава през следващите няколко седмици — Сихертън без съмнение щеше да се опита да го пропъди от манастира при най-малкия повод. Благият монах почака малко, тъй като искаше да е сигурен, че Сихертън ще се е отдалечил достатъчно, когато младият послушник напусне стаята.

— Както желаеш, братко Авелин — рече той най-сетне. — Върви си тогава. Имаш още няколко минути, за да се нахраниш.