Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 35

Сихертън изръмжа и се извърна.

— Не е наша вината, че сме имали лошия късмет да се родим между Валежите — опита се да го утеши Йойона. — Не трябва обаче да забравяме, че имаме задължения към Ордена, а брат Авелин наистина е най-добрият сред послушниците.

Последните думи на едрия монах се забиха право в сърцето на Сихертън и той неволно затвори очи и си представи Авелин Десбрис. Винаги потънал в молитва или погълнат от работа — само така присъстваше младият послушник в съзнанието му. Слабост или сила беше това, зачуди се монахът, питайки се в същото време дали нямаше да се изложат на опасност, като предадат скъпоценните камъни в ръцете на някой така отдаден на вярата си като Авелин. Грижата за магическите предмети предполагаше решаването на немалко чисто прагматични въпроси, а прагматизмът нямаше как да бъде силната страна на един прекалено вярващ човек, напълно убеден, че желанията на неговия Бог са му съвършено ясни.

— Отец Маркварт е повече от доволен от Авелин — напомни му Йойона.

Така си беше, каза си Сихертън. Да, всеки негов опит да се възпротиви срещу избора на Авелин би бил обречен на неуспех. Все пак мястото на втори Подготвител оставаше свободно и именно натам щеше да насочи всичките си усилия той, именно там щеше да се опита да постави човек по свой вкус. Някой като Куинтал, изпълнен с живот и плам. И именно поради тези свои страсти, именно поради любовта си към светските удоволствия — човек, който лесно можеше да бъде контролиран.

Не беше изненадан, нито мускулче не трепна по лицето му.

— Кажете, учителю Сихертън, спокойно ли си е отишла? — чу се той да пита на глас.

Йойона се зарадва на този така човешки въпрос. Първоначалната липса на реакция от страна на Авелин при вестта за кончината на майка му, като че ли потвърждаваше грозните обвинения на Сихертън.

— Починала е в съня си — намеси се едрият монах.

Сихертън го изгледа заинтригувано — всъщност пратеникът, почти дете, им бе съобщил единствено, че Аналиса Десбрис е мъртва, без да споменава каквито и да било допълнителни подробности, освен това Йойона дори не бе разговарял лично с него. В рядка проява на състрадание и под заплашителния поглед, който Йойона му отправи с крайчеца на окото си, Сихертън реши да не разсейва милостивата заблуда на младия послушник.

— Ти навярно ще искаш да тръгнеш незабавно — рече той, — за да се присъединиш към баща си на нейния гроб.

В очите на Авелин просветна недоумение.

— Разбира се, може и да останеш — побърза да се намеси Йойона за втори път, виждайки капана, който Сихертън беше заложил на младежа — ако напуснеше манастира по каквато и да било причина, Авелин трябваше да чака до следващата година, за да бъде приет отново.

Разбира се, прием нямаше да му бъде отказан, ала мястото на Подготвител (за което той дори не подозираше, че го готвят, нещо повече, нямаше си и представа, че то изобщо съществува) щеше да бъде безвъзвратно загубено за него.

— Предполагам, че майка ми вече почива в земята — обърна се младият послушник към Сихертън, — а баща ми си е тръгнал от гроба й и се е отправил към дома. Мина съвсем малко време, откакто се разделихме, значи му остава още доста път.