Читать «Пробуждането на демона» онлайн - страница 3

Тънка ивица слюнка се проточи от устата на демона при мисълта за някогашните му съюзници, същата онази армия на страданието, с която много скоро отново щеше да се обгради. О, да, не след дълго щеше да ги призове при себе си — племе след племе, раса след раса, войската му бързо щеше да се разрасне така, както нощта разстила мрежите си над света, когато слънцето докосне запада. Над Корона се спускаше здрач.

Демонът-дактил се бе пробудил.

Част първа

Орис

Какво ли песен носи се, сред гъстата гора и повалените мъже изправя на крака? Освобождава от сковаваща тъга сърцата, надежда нова вдъхва в душата.

О, чуйте, тази песен! Мелодия омайна! И топъл шепот в утринта! Дими във въздуха студен гореща кръв. Надежда за съкровища, за злато стръв! Дали чудовищата са напуснали убежищата си прикрити, за да погледнат Нощна птица и смъртта в очите? От алчност са пропити. С кръвта им са пропити на елфите ръцете нежни и стрелите. Проблясващ меч и кон препускаш, връз демоните гибел спускащ, Сред тях пазителят е, Нощна птица, презрял опасността, с огнена десница сече и промушва, разкъсва, довършва! Кошмарите отблъсква надалеч. Гоблини, бягайте бързо, пазителят лъка насочва и белия сняг с кръвта ви обточва. Червени реки след стрелите потичат и злото на вечна забрава обричат. Ястребовокрила ярост праща гоблини без жалост в царството студено на смъртта Гърчете, гоблини, отстъпвайте, летете! Но от Симфония не ще се отървете. Копитата от музика разсичат нощта и носят Нощна птица, познайте участта! Буря препуска и върху вас се спуска, отнася ви във вечен мрак. Отлита песента, Симфония препуска с Нощна птица към гората дръзка! На пролетното слънце! Злото се стопи, сред детелини и цветя се разходи. О, слушайте сега зова на Нощна птица от леса и спете мирно всички влюбени!

„Песента на Нощната птица“

Глава 1

Неочаквана плячка

Елбраян Уиндон стана още преди зазоряване. Бързо навлече дрехите си на червеникавия светлик, разпръскван от жаравата в огнището, после прокара пръсти през чорлавата си, светлокестенява коса, която жарките лъчи на лятното слънце бяха опалили на много места почти до бяло. Препаса колана си, а когато взе камата, която предишната вечер благоговейно бе оставил до леглото, и тържествено я окачи на кръста си, изведнъж се почувства силен и значим.