Читать «Духът на демона» онлайн - страница 2

При цялото това великолепие, обаче, пазителят почти не обърна внимание на Симфония, понеже, както често се случваше, погледът му се бе спрял на Пони. Тя беше с няколко месеца по-млада от него и му бе приятелка от детинство, а понастоящем съпруга. Косата й бе гъста, руса и се спускаше малко под раменете — за пръв път от години беше по-дълга от неговата грива. Денят бе облачен, а небето — сиво, но това не можеше да затъмни блясъка в очите на Пони. Пазителят знаеше, че тя е неговата сила, светъл лъч в тъмния свят. Енергията й изглеждаше неизчерпаема, както и способността й да се усмихва. Нищо не можеше да я уплаши, нито една гледка не можеше да я обезкуражи; тя се бореше методично и решително.

— Да огледаме ли за лагер на север от Края на света? — попита тя и наруши съзерцанието на Елбраян.

Пазителят се замисли. Бяха разпознали помощните лагери в региона, най-вече на гоблини, подпомагани от по-големите бази — някогашните градове Дъндалис, Тревясал лъг и Края на света. И понеже всеки от тях бе разположен на ден път пеша — Дъндалис на запад от Тревясал лъг и Тревясал лъг на запад от Края на света, тези малки постове бяха ключът към овладяването на региона, ако някога армия от Хонс-де-Беер стигнеше до границите на Дивите земи. Ако Елбраян и Пони сполучеха да изчистят чудовищата от гъстите гори, между трите града щеше да има много малък контакт.

— Изглежда добро място да започнем — отвърна пазителят.

— Да започнем? — запита Пони невярващо, а Елбраян само сви рамене. И двамата вече бяха уморени от битки, макар да знаеха, че по пътя им предстоят още много.

— Говори ли с чичо Мейдър? — попита Пони, кимайки към огледалото. Елбраян й бе разказал за Оракула, загадъчната елфическа церемония, която позволяваше на човек да разговаря с мъртвите.

— Говорих му — отвърна пазителят, а маслиненозелените му очи проблеснаха, когато по гърба му полазиха тръпки — както винаги щом си спомнеше за великия човек, отишъл си преди него.

— Той отговаря ли някога?

Елбраян изсумтя, мъчеше се да намери думи, с които по-добре да обясни Оракула.

— Аз сам си отговарям — започна той. — Вярвам, че чичо Мейдър направлява мислите ми, но в действителност той не ми отвръща.

Кимването на Пони означаваше, че разбира какво се опитва да й каже. Елбраян не бе познавал чичо си Мейдър; той бе загубен за семейството си още от ранна възраст, преди Олван Уиндон — братът на Мейдър и баща на Елбраян — да отведе жена си и децата си в дивите гористи земи. Мейдър, както и Елбраян, бе отвлечен и обучен за пазител от Туел’алфарите. Сега, в Оракула, Елбраян призоваваше своята представа за човека, образа на съвършен пазител, и когато му говореше, се опитваше да следва неговите най-висши идеали.