Читать «Духът на демона» онлайн - страница 6

Пони щеше да го изчака, затова той не бързаше в избора на първата си жертва, опитваше се да разбере каква е йерархията в този патрул.

Беше научил, че няма две еднакви групи от гоблини, тъй като малките жълтеникавозелени създания бяха завършени егоисти и не можеха да се отдадат на нищо по-велико от моментните си прищевки. Демонът дактил бе променил това — внезапната координация на изчадията бе елементът, направил мрака, спуснал се над Корона, така черен. Сега обаче дактилът го нямаше и отвратителните същества бързо се връщаха към своята първична, хаотична природа.

Този лагер ясно отразяваше това. Цялото място бе изпълнено с врява, а тварите се бутаха помежду си, ръгаха се и кряскаха.

— Да иде на юг да убива! — чу Нощната птица врясъка на едно от създанията.

— Отива там, където аз каже отива! — отвърна един изтърсак, който невероятно приличаше на невестулка, с източени ръчички, кривокрак и нисък даже за гоблин — което означаваше, че едва стига четири фута.

Носът и брадичката му бяха тъй остри, че приличаха на върховете на стрели, щръкнали от грозното му лице.

Пазителят видя как по-големият гоблин свива юмруци от ярост, а тримата до него — всички с лъкове, отбеляза той с неприязън — слагат ръце на тетивите. Напрежението се задържа до точката на избухване няколко секунди, докато не се надигна друга фигура, гигант, висок над петнадесет фута, същинска грамада от мускули.

Фомориецът се отърси от сънливостта си и бавно се приближи към гоблините. Не продума, но застана точно зад подобния на невестулка грозник, който веднага изпъчи костеливите си гърди, защото телохранителят му бе вече до него.

— На юг — каза другият отново, но спокойно и без да се опитва да заплашва. — Да убива хора на юг.

— Казано е да стоим тук и да пазим — настоя подобният на невестулка гоблин.

— От какво да пазим — попита другият, — от мечки и глигани?

— Скучна работа — обади се трети, предизвиквайки приглушен кикот, който бързо угасна, щом невестулката се втренчи злостно в шегаджията.

Всичко се нареждаше точно по плана на Нощната птица, ако не се броеше появата на фоморийския великан. Първият инстинкт на пазителя бе да пусне стрела в лицето на гиганта, но като имаше предвид взаимоотношенията в групата, в главата му се роди друга, по-интересна идея.

Спорът продължи, последван от няколко гръмки заплахи от страна на подобния на невестулка гоблин, който бе набрал самочувствие от присъствието на великана. След обещание за ужасна смърт на всеки, който откаже да се подчини на заповедите му, той се обърна и се отдалечи.

Нощната птица взе една от задигнатите стрели и стреля под ъгъл така, че тя мина точно между двамата дребосъци в края на лагера.

Грозният гоблин падна тежко, заквича и се опита да извади стрелата.

Настана същински хаос, всички закрещяха и започнаха да се обвиняват взаимно за убийството.

Тримата стрелци бяха най-объркани, всеки крещеше на другите двама и броеше стрелите в колчаните им. Един изписка да огледат стрелата, забита в гърба на водача им, и твърдеше, че неговите си имали отличителни белези.