Читать «Духът на демона» онлайн - страница 5

С въздишка както на възхищение, така и на раздразнение, Пони се промъкна обратно назад, за да довърши прибирането на лагера.

Елбраян се върна малко след това и макар че по ръцете му се виждаше пот, изглеждаше освежен и готов за бъдещите премеждия по пътя.

Тръгнаха малко по-късно, и двамата на гърба на големия жребец Симфония, който ги носеше без затруднения. Елбраян го насочи на север, встрани от линията на трите града и после на запад, към Края на света, и преди пладне стигнаха малкия гоблински лагер. Бързо проучване на областта ги снабди с информацията, от която се нуждаеха, и те се прибраха в по-гъстите гори, за да разтоварят Симфония и да подготвят нападението си.

По време на ранния следобед пазителят запълзя през гората със своя елфически лък, Ястребокрилия, в ръка. Скоро наближи трима гоблини пазачи и както често се случваше, немарливите създания се оказаха съвсем неподготвени. Бяха се събрали около огромна ела, като един се подпираше на дънера, втори крачеше пред него и си мърмореше нещо, а трети се бе облегнал на дървото и очевидно спеше. Пазителят бе донякъде изненадан, че едното от създанията носи лък. Гоблините обикновено се биеха с тояги, мечове или копия и този лък означаваше, че наоколо вероятно има и паури.

Елбраян тихо обиколи местността, уверявайки се, че наоколо няма други врагове, и намери правилния ъгъл на атака. Вдигна Ястребокрилия и трите пера на върха му, които бяха дали името му, се разпериха, когато той опъна тетивата. Перата се раздалечиха, докато се прицелваше.

Ястребокрилия избръмча, а пазителят изстреля втора стрела почти веднага след първата. Сега той бе Нощната птица, тренираният от елфите воин, чието име всяваше страх в сърцата и на най-яките паури.

Първата стрела прикова единия гоблин към дървото. Втората отне живота на крачещия му спътник, преди той да успее дори да изпищи.

— А? — възкликна третият гоблин, сепнат от дрямката си в мига, в който Нощната птица го посече. Беше отворил очи тъкмо навреме, за да види как Буря се спуска над него.

Пазителят прибра стрелите си и взе колчана на гоблина — в него имаше зле изработени криви стрели, но все пак щяха да свършат работа.

Продължи нататък и обиколи целия периметър на лагера. Сблъска се с още два гоблински поста и се справи с тях със същата ефективност.

После се върна при Пони и Симфония с пълна информация за местността и идея как да нападнат. Самият гоблински лагер бе добре разположен и се намираше на отвесен склон, осеян с каменни блокове. Към него имаше само два явни достъпа — една пътека на югоизток, минаваща край високи до раменете каменни стени, път, който свършваше с дълбок 30 фута трап; вторият бе по полегатата западна страна на могилата, където имаше широка просека отъпкана трева.

Нощната птица се разположи сред една горичка от западната страна, откъдето можеше да стреля по-лесно, а Пони внимателно си проправи път към върха на хълма.

Пазителят се премести по-нависоко, покатервайки се от гърба на Симфония към ниските клони на един дъб. Така пак беше под нивото на гоблинския лагер, но имаше видимост към повече от половината му.