Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 208

Черният облак, който обгръщаше Мракометния, прелетя съвсем близо до тях, ала без да усети присъствието им, драконът се понесе напред и изскочи от пропастта. Дризт се закатери по стената на бездната с трескава скорост, вкопчвайки се и в най-малките издатинки, които успяваше да намери — в отчаяния си порив да изпълзи догоре, дори не се замисляше, че те могат и да не го издържат. Още в мига, в който излезе в галерията, елфът чу шума от битката, която се водеше високо над него и разбра, че дори ако приятелите му успееха да се справят с противниците си, много скоро щеше да им се наложи да се изправят срещу враг по-могъщ от всичко, което бяха срещали през живота си.

И той бе твърдо решен да се бие рамо до рамо с тях.

Ентрери се движеше със същата бързина — не искаше да изостава от елфа, макар все още да не бе решил какво точно ще прави, когато стигнат горе.

Уолфгар и Кати-Бри вървяха напред, подкрепяйки се един друг. Риджис крачеше до Бруенор, притеснен заради раните на джуджето, макар самото то да не се тревожеше.

— Пази притесненията за собствената си кожа, Къркорещ корем! — отсичаше Бруенор, щом Риджис се опиташе да каже нещо, ала бе очевидно, че голяма част от грубоватостта на джуджето се бе изпарила и то като че ли съжаляваше за начина, по който се бе държало с полуръста по-рано през деня. — Раните ми ще заздравеят, хич и не си мисли, че толкоз лесно ще се отървеш от мен! Ще се погрижа и за тях, ама първо да оставим туй проклето място зад себе си!

Внезапно Риджис спря и на лицето му се появи озадачено изражение. Бруенор, който не бе усетил, че приятелят му е изостанал, се обърна назад объркано — дали пак не го бе обидил по някакъв начин? Уолфгар и Кати-Бри също спряха и понеже не знаеха какво си бяха казали джуджето и полуръстът, притеснено зачакаха да разберат какво не е наред.

— Какво има? — попита Бруенор.

Риджис изобщо не се притесняваше от нещо, което джуджето бе казало, всъщност в момента въобще не мислеше за него. Беше усетил приближаването на Мракометния, внезапен хлад, който повя в галерията, скверен лъх, който сякаш омърсяваше дори изпълнената с обич и привързаност връзка между четиримата приятели.

Бруенор тъкмо се канеше да каже още нещо, когато и той почувства идването на дракона на мрака. Обърна очи към бездната точно в мига, в който черният облак се показа над ръба й. Все още се намираше в другия край на пещерата, но летеше право към тях.

Кати-Бри дръпна Уолфгар след себе си, ала само миг по-късно варваринът беше този, който й помагаше да продължи напред. Риджис се втурна към преддверието.

И тогава Бруенор си спомни.

Драконът на мрака, скверното чудовище, което бе избило събратята му и ги бе накарало да побегнат към горното ниво, търсейки защитата на тесните коридори. И като стъпи здраво на пода, той вдигна митралната брадва и зачака.

Черният мрак се плъзна под каменния мост и се насочи към тераската. Огромни, копиевидни нокти се вкопчиха в ръба на бездната и Мракометният застана пред Бруенор в цялото си ужасяващо великолепие — червеят, който бе заграбил Сребърните зали, се изправи срещу законния им крал.