Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 210

Кати-Бри отведе Уолфгар до някаква стая и щом го остави на сигурно място, се втурна обратно в галерията.

— Ти, най-скверно изчадие на мерзък гущер! — провикна се тя и опъна тетивата на Таулмарил.

Сребърните стрели полетяха във въздуха, пробивайки големи дупки в черната броня на дракона. Кати-Бри бързо видя силата на оръжието си и в ума й се зароди отчаян план. Без да спира и за миг, тя запращаше стрела след стрела в краката на чудовището, с надеждата да го събори в пропастта.

Мракометният подскочи от болка и объркване, когато магическите стрели започнаха да пробиват грозни рани в краката му. Злите му очи се присвиха и запламтяха с люта ненавист, докато се насочваха към безстрашната млада жена. Той изплю джуджето и изрева:

— Сега ще познаеш що е страх, глупаво момиче! Ще почувстваш моето дихание и ще разбереш, че си обречена!

Люспестите гърди се издуха, превръщайки чистия въздух в скверен облак най-черно отчаяние.

И тогава от ръба на бездната се отчупи огромен скален къс.

Драконът рухна в пропастта, ала това донесе малка радост на Риджис. Полуръстът успя да довлече тялото на Бруенор обратно в преддверието, но нямаше никаква представа какво да прави оттук нататък. Свирепият лай на демоничните хрътки се приближаваше безмилостно, Кати-Бри и Уолфгар бяха далече от него, не знаеше дали драконът е жив, но не смееше да излезе в галерията. Погледна към израненото, обляно с кръв тяло на най-стария си приятел — не знаеше как да му помогне, не знаеше дори дали Бруенор е още жив.

Единствено огромната изненада забави радостните му викове, когато Бруенор отвори сивите си очи и му намигна.

Големи скални късове от отчупения ръб полетяха в опасна близост до тях и Дризт и Ентрери трябваше да се долепят плътно до стената, за да не бъдат премазани. Каменният дъжд свърши за няколко мига и Дризт отново се закатери нагоре с трескава бързина — на всяка цена трябваше да стигне при приятелите си.

Едва бе тръгнал нагоре, когато отново му се наложи да спре, макар да изгаряше от нетърпение. Огромното туловище на дракона прелетя покрай него и Дризт едва го изчака да изчезне в мрака на бездната, за да продължи стремглавия си път нагоре.

Риджис не можеше да повярва на очите си при вида на съвзелия се Бруенор:

— Но как? — ахна той изумено.

Бруенор се размърда неспокойно и с мъка се изправи на крака. Митралната ризница бе устояла на страховитата захапка на дракона, макар че тялото на джуджето бе лошо премазано, имаше огромни синини и поне няколко счупени ребра. Въпреки това, коравото джудже беше живо и готово за нова битка, ако се наложеше. Жестоката болка можеше да почака, сега трябваше да се погрижи за нещо много по-важно — безопасността на приятелите си.

— Къде са момчето и Кати-Бри? — трескаво попита той, а далечният вой на демоничните хрътки още повече засили отчаянието в гласа му.

— В друга стая са — отвърна Риджис и махна с ръка по посока на галерията.

— Кати! — провикна се Бруенор. — Как сте?

Малко по-късно, когато Кати-Бри най-сетне успя да се съвземе от изненадата (тя също не бе очаквала някога отново да чуе гласа на джуджето), долетя отговорът й: