Читать «Сребърни реки» онлайн - страница 207

— Ела де, купчина оркски тор! — провикна се той и се насочи към пропастта.

После, изоставяйки подигравателния тон, извика на Уолфгар:

— Приготви чука, момче!

Трябваше да повтори няколко пъти и когато варваринът най-сетне започна да идва на себе си, Бок вече бе притиснал джуджето до ръба на бездната.

Без да съзнава напълно какво прави, Уолфгар усети, че Щитозъб се завръща в ръката му.

Бруенор спря, здраво стъпил на каменния под, а усмивката, която плъзна по устните му, предизвикваше смъртта. Големът също спря — някак си разбираше, че джуджето вече няма накъде да бяга.

Чудовището скочи към него, но Бруенор беше по-бърз и се хвърли на земята. Щитозъб се стовари върху гърба на звяра и го запрати в пропастта. Чудовището полетя в бездната напълно безшумно и, останало без уши, дори не чу вятъра, който свистеше покрай него.

Когато Уолфгар и Бруенор се върнаха в преддверието, Кати-Бри все още стоеше неподвижно над мъртвото тяло на магьосницата. Очите и устата на Сидни бяха все така полуотворени в ням протест — безсилен опит да опровергае жестоката истинност на локвата кръв, която бавно нарастваше.

По бузите на момичето се стичаха сълзи. Беше убивала гоблини и сиви джуджета, веднъж под оръжието й бе паднал великан, друг път — снежен човек, ала никога досега не бе погубвала човешко същество. Никога досега не се бе вглеждала в очите на някой като нея, само за да види как и последната светлина ги напуска завинаги. Никога досега не й се бе налагало да се замисля за характера на жертвата си, или затова, че животът, който беше отнела, не се ограничава единствено в тясната рамка на битката.

Уолфгар се приближи до нея и силно я прегърна, изпълнен с дълбока жал. Бруенор се зае да освободи Риджис от последните паяжинни нишки.

Именно джуджето бе обучило Кати-Бри в бойните умения и пак то се бе радвало на победите й над орки и останалите долни същества, с които тя се бе била — все скверни твари, които несъмнено заслужаваха смърт. Ала винаги се бе надявал, че обичната му Кати-Бри никога няма да изживее ужаса, пред който бе изправена сега.

За пореден път Митрал Хол се бе превърнал в източник на страдания за най-скъпите му приятели.

Откъм коридорите отвъд вратата се разнесе далечен лай. Кати-Бри прибра меча в ножницата, без дори да го избърше от кръвта, и се опита да се стегне.

— Преследването още не е свършило — решително заяви тя. — Крайно време е да се махаме оттук.

И тя ги поведе навън. Ала частица от нея — рухналият пиедестал на невинността й — остана завинаги в малкото преддверие.

23

Очуканият шлем

Като протяжен тътен на далечен гръм отекна из тунелите вихърът, който свистеше покрай черните крила, когато драконът на мрака изскочи от тунела и връхлетя в Клисурата на Гарумн, използвайки същия коридор, през който Дризт и Ентрери бяха минали само няколко минути по-рано. Сега елфът и палачът, които се намираха на около два-три метра над него, стояха неподвижни без да смеят да си поемат дъх. И двамата знаеха, че мрачният владетел на Митрал Хол бе дошъл.