Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 48

— Маскировка, за да мога да се движа свободно из града и да отмъщавам на враговете ни!

— Кой град?

— Мензоберанзан, разбира се.

Духът сякаш още не можеше да проумее.

— Ти си Джинафий, нали? — притисна я той. — Матрона Джинафий ДеВир?

Докато обмисляше въпроса, чертите на привидението се изкривиха в намръщено изражение.

— Мисля, че бях…

— Матрона-майка на дома ДеВир, Четвъртият дом в Мензоберанзан — припомни й той, като все повече се въодушевяваше. — Върховна жрица на Лот.

Споменаването на Кралицата на Паяците сякаш съживи призрака на матроната.

— О, не! — уплаши се привидението. — Защо го стори, мое грозно момче? — Джинафий си бе припомнила.

— Това е само маскировка — прекъсна я той.

— Трябва да те напусна сега — продължи духът на майката като се оглеждаше нервно наоколо. — Трябва да ме освободиш!

— Но ти трябва да ми кажеш нещо, матрона Джинафий.

— Не ме наричай така! — изкрещя духът. — Ти не разбираш! Лот се отрече от мен…

— Още неприятности — хладно прошепна Масой без изненада.

— Просто ми отговори нещо! — настояваше Алтън, не искаше да изпусне единствения шанс да узнае самоличността на враговете си.

— По-бързо! — изкрещя привидението.

— Кажи ми името на дома, унищожил ДеВир.

— Домът ли? — зачуди се Джинафий. — Да, спомням си тази злокобна нощ. Беше дом…

Кълбото дим се разсея, образът на матроната се изкриви и думите й се разнесоха в неразбираем шепот.

Алтън скочи на крака.

— Не! — изкрещя той. — Ти трябва да ми кажеш! Кои са враговете ми?

— Би ли ме причислил към тях? — каза духът.

Гласът беше толкова различен от този преди малко — беше изпълнен с такава сила, че кръвта на Алтън застина във вените му. Образът на привидението се изви и преобразува, превърна се в нещо грозно, по-грозно дори и от безликия учител. По-противно от всичко, населяващо материалния свят.

Алтън не беше жрица, разбира се, и никога не беше изучавал в подробности религията на мрачните елфи — познаваше само основните й принципи като всяко момче. Въпреки това, той знаеше кое е създанието, реещо се във въздуха пред очите му. То приличаше на парче мазен, разтопен восък и се наричаше йоклола — прислужница на Лот.

— Как смееш да прекъсваш изтезанията на Джинафий? — озъби се съществото.

— По дяволите! — прошепна Масой и бавно се плъзна под черната покривка на масата.

Въпреки, че се съмняваше в своя ментор, дори и той не очакваше от Алтън да ги забърка в подобна каша.

— Но… — запелтечи учителят.

— Никога повече не обезпокоявай този свят, бездарен магьоснико! — изрева прислужницата.

— Но аз не съм се опитвал да проникна в Бездната — възрази смирено той. — Аз само исках да разговарям с…

— С Джинафий! Отхвърлената жрица на Лот. Къде си мислиш, че се крие духът й, глупав мъж такъв? Да не пирува в Олимп, с измислените богове на феите?

— Не съм си мислел…

— Въобще някога да си го правил? — изрева йоклолата.

— Не — тихо отвърна Масой като се опитваше да стои възможно по-далеч от събитията.

— Повече да не си проникнал в този свят! — предупреди го за последен път създанието. — Кралицата на Паяците не е милостива и не търпи мъжете, който се бъркат там, където не им е работата!