Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 42

Зак подаде на Дризт още две монети. Момчето вече се наслаждаваше на играта и запрати монетите във въздуха. Шест полетяха нагоре. Шест паднаха надолу — по три във всяка ръка, както подобава.

— Ловкост — затвърди категорично Зак.

Матрона Малис му даде знак да продължи — не можеше да отрече изяществото, с което най-малкият й син изпълни задачата.

— Можеш ли да го повториш? — попита момчето Зак.

Като използваше всяка ръка поотделно, без да си помага с другата, Дризт натрупа парите върху показалците си и се приготви да ги хвърли. Зак го възпря, извади още монети и започна да увеличава купчинките. Всяка от тях вече наброяваше пет. Стори го бавно, за да се увери в концентрацията на Дризт, а и искаше парите да поемат достатъчно топлина от допира на ръцете му, за да ги вижда по-лесно във въздуха.

— Улови ги всичките, втори сине! — искрено му пожела Закнафейн. — Хвани ги или ще попаднеш в Сорсъри, Магьосническата школа. Мястото ти не е там!

Дризт имаше съвсем смътна представа за какво говори Зак, но от напрегнатия му тон личеше, че е важно. Момчето си пое дълбоко дъх, за да се успокои и хвърли монетите. Бързо успя да различи блясъка им, разпозна всяка една. Първите две паднаха право в ръцете му, но останалите се пръснаха и нямаше да е лесно да ги хване.

Малкият До’Урден се впусна в действие, завъртя се на триста и шейсет градуса, а ръцете му почти не се виждаха, замъглени от бързото движение. Изведнъж момчето се закова на място пред Зак. Ръцете му бяха свити в юмруци, а на лицето му бе изписано свирепо изражение.

Закнафейн и матрона Малис се спогледаха. Никой от тях не успя да разбере какво се бе случило преди малко.

Дризт протегна юмруци към война и бавно ги разтвори, а устните му се разшириха в самоуверена усмивка.

Държеше по пет монети във всяка ръка.

Зак си подсвирна наум. Беше му отнело, на него — Повелителя на меча, сума време в опити, докато успее да постигне това ловко действие с десет монети. Той се приближи към матроната.

— Ловкост — каза й за трети път. — Той е боец, а аз нямам повече монети.

— С колко ли може да го направи? — въздъхна тя, очевидно доста впечатлена.

— Колко ли можем да сложим в ръцете му? — с победоносна усмивка й отвърна той.

Матроната се изкикоти и поклати глава. Искаше й се Дризт да замести Налфейн и да стане магьосник на дома, но нейният непреклонен повелител на меча отново бе успял да промени решението й.

— Много добре, Закнафейн — призна се за победена тя. — Вторият син е боец.

Зак кимна и се обърна към Дризт.

— В скоро време може да стане и Повелителят на меча на дома До’Урден — обади се зад гърба му Малис.