Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 41

Зак пристъпи напред, за да отвлече вниманието на матроната.

— Вторият син? — той звучеше впечатлен. — Значи е време да потренираме.

Случи се нещо необичайно — гневът на Малис се поуталожи.

— Само основните неща, Закнафейн. Ако Дризт заеме мястото на Налфейн, ще се наложи да постъпи в Академията — в Сорсъри. Така по-голямата част от обучението му ще премине в ръцете на Ризен и неговите, макар и малко ограничени, познания по магическите науки.

— Но матрона Малис, нима сте сигурна, че неговото призвание е магьосничеството? — побърза да я попита Зак.

— Изглежда интелигентен — отвърна матроната и хвърли гневен поглед към Дризт. — Поне през повечето време. Виерна ми докладва, че е постигнал голям напредък в контролирането на вродените си способности. Домът ни се нуждае от нов магьосник — изръмжа Малис като си припомни колко се гордееше матрона Баенре със своя син, архимагьосника на града. От срещата й с първата матрона на Мензоберанзан бяха изминали шестнайсет години, но тя не бе забравила и най-малката подробност.

— Мисля, че Сорсъри е правилният избор — заключи жрицата.

Зак извади една монета от кесийката си, подхвърли я и я сграбчи във въздуха.

— Може ли да проверим? — попита той.

— Както желаеш — съгласи се Малис, без да се учудва на желанието му да я опровергае.

Зак не залагаше много на магьосничеството, предпочиташе дръжката на меча пред кристалния жезъл и мълниите.

Той се приближи, застана пред Дризт и му подаде монетата.

— Хвърли я.

Момчето сви рамене. Чудеше се за какво става дума в съмнителния разговор, проведен между майка му и Закнафейн. Досега не беше чувал за никакви бъдещи планове, свързани с работата му, или пък за онова място — Сорсъри. Дризт сви рамене, за да изрази съгласието си, плъзна монетата върху свития си показалец, подметна я с палец във въздуха и я хвана с лекота. После я подаде на Зак и го погледна объркано, сякаш го питаше защо тази елементарна задача е толкова важна за него.

Вместо да прибере монетата, мрачният елф извади още една и му я подаде.

— Сега пробвай с двете ръце.

Дризт отново сви рамене, с леко движение хвърли монетите и ги хвана.

Зак погледна към матроната. Всеки елф можеше да изпълни това, но лекотата, с която момчето улови монетите, беше истинска наслада за окото. Без да изпуска Малис от погледа си, Повелителят на меча извади още две монети.

— Сложи по две във всяка ръка и ги хвърли едновременно — обясни той на детето.

Четири монети полетяха във въздуха. Четири бяха хванати. Дризт дори не бе помръднал, движеха се само ръцете му.

— Видя ли — „Ловкост“ — обърна се към матроната Зак. — Той е боец. Принадлежи на Мелей-Магтеър.

— Виждала съм и магьосници да притежават това умение — дръзко отвърна Малис, която не хареса самодоволното изражение на заядливия елф.

Някога, преди много време, той бе неин законен съпруг, но и след раздялата им, тя често го използваше като любовник. Беше ловък и умел, не само когато използваше оръжие. Но освен удоволствието, което й доставяше, освен сексуалните умения, заради които много пъти щадеше живота му, той й носеше и много неприятности. Беше най-ловкият повелител на меча в цял Мензоберанзан, това Малис не можеше да отрече, но неуважението, дори презрението, което изпитваше към Кралицата на Паяците, често причиняваше проблеми на дома До’Урден.