Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 38

6

„Ловкост“

Дризт се отзова веднага на повикването си от матроната-майка. Не се налагаше Бриса и нейният камшик да го подсещат да побърза. Колко често бе чувствал ухапванията на противното оръжие! Дризт не искаше да отмъщава на най-голямата си покварена сестра. След обучението, през което бе преминал, той се страхуваше прекалено много от последствията, за да я удари — нея или която и да е друга жена — и не изпитваше такива желания.

— Знаеш ли какъв ден е днес? — попита го Малис, когато той пристъпи към големия трон в мрачното фоайе на параклиса.

— Не, матрона Малис — отвърна Дризт с поглед, впит в земята.

Сподавена въздишка заседна в гърлото му, когато се замисли за постоянната гледка пред очите си — собствените му крака. В живота трябва да има нещо повече от гладък камък и десет разперени пръста, помисли си той.

Момчето събу едната си бота и започна да рисува с крак по каменния под… Топлината на тялото оставяше видими следи в инфрачервения спектър, а Дризт беше бърз и достатъчно ловък, за да завърши мъничките рисунки преди началните им контури да са се охладили.

— Шестнайсет години — каза му Малис. — Дишащ въздуха на Мензоберанзан от шестнайсет години. Приключи един много важен етап от твоя живот.

Дризт не реагира по никакъв начин, не виждаше никакво значение в думите на майка си. Животът му бе постоянна и вечна рутина. Един ден или шестнайсет години — каква беше разликата? Дризт потрепери: ако матроната смяташе за значително това, което бе изживял и което си спомняше, какви ли щяха да са следващите десет години?