Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 2

Първа част

Властолюбие

Властолюбие — в света на мрачните елфи няма по-важна дума от тази. Това е тяхното — нашето — верую, безкрайният копнеж в сърцата ни. Амбицията потъпква всякакво благоразумие и състрадание — всичко се прави в името на Лот, Кралицата на Паяците.

Стремежът за власт в елфическото общество се проявява в нещо много просто — убийството. Кралицата на Паяците е богиня на хаоса. Тя и нейните върховни Мрици, управляващи света на мрачните елфи, не гледат с лошо око на амбициозните личности, размахващи кинжали с отровни остриета.

Естествено, има си правила за добро поведение — всяко общество трябва да се хвали с тях. Ако открито извършиш убийство или започнеш война с някого, това неминуемо ще предизвика правосъдието, а присъдите, изпълнявани в името на закона на мрачните елфи, са безмилостни. Да забиеш кама в гърба на свой опонент по време на битка или в мрачните сенки на някоя уличка, обаче, е доста приемливо — дори поощрявано. Разследването не е характерна черта на правосъдието в обществото на мрачните елфи. Никой не е и толкова заинтересован, че да се тревожи за това.

Властолюбието е основна черта на Лот. То е стремежът й да подпомага хаоса, да не отклонява своите „деца“ от предначертания път към собственото им заробване… Деца? По-скоро пионки на Кралицата на Паяците — кукли на конци, марионетки в неуловимите, но непреодолими нишки на нейната паяжина. Всички се стремят към Лот, всички търсят нейното одобрение и загиват от ръцете на онези, търсещи благоволението й.

Властолюбието е парадокс в света на моя народ — ограничаването на нашата власт в рамките на жаждата ни за нея. Печелим я чрез предателства и я губим от тях. Най-силните в Мензоберанзан не престават да се оглеждат зад себе си в опит да се предпазят от остриетата, които могат да ги изненадат.

И най-често смъртта им изниква отпред.

Дризт До’Урден

1

Мензоберанзан

Ако бе жител на земната повърхност той не би могъл да измине и крачка, без да бъде усетен. Леките стъпки на гущера, който яздеше, бяха толкова тихи, че едва се чуваха. Еластичните, изкусно изплетени ризници, които ездачът и неговото животно носеха, следваха плътно всяко тяхно движение, сякаш се бяха сраснали с телата им.

Гущерът на Дайнин се носеше напред с плавен, но стремителен ход по разбития под, нагоре по стените, дори и по тавана на дългия тунел. Подземните гущери с меки, лепливи трипръсти стъпала, бяха предпочитано средство за езда заради способността си да се катерят по камъка като паяци. На осветената повърхност на земята можеше да се мине през труднопроходими места без никой да забележи, но почти всички същества, населяващи Подземния мрак, притежаваха способност да виждат в инфрачервения спектър. Стъпките оставяха топлинни отпечатъци и лесно можеха да бъдат проследени, ако следваха праволинейно по пода на тунела.