Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 163

Може би затова си заповядал котката да е с мен — помисли си Дризт, но реши да запази подозренията за себе си. Дали се заблуждаваше, че вижда предателство в тази случайност? Дали наистина светът, в който живееше, бе пропит с такива безмълвни интриги и подмолни битки за власт?

— Сигурен ли си в думите си? — повтори въпроса си Малис и отново изтръгна Дризт от вцепенението му.

— Масой Хюнет се опита да ме убие — потвърди той. — Не знам какво го е накарало, но в намерението му не се съмнявам!

— Значи е домът Хюнет — заяви Бриса. — Могъщ съперник са.

— Трябва да ги проучим — каза матроната. — Бързо, пратете шпионите! Аз ще разбера броя на войниците им, магьосниците и най-вече на жриците.

— А, ако грешим — отново я прекъсна Дайнин. — Ако домът Хюнет не ни готви война…

— Не грешим! — изкрещя Малис.

— Йоклолата каза, че един от нас знае кои са враговете ни. И всичко, с което разполагаме са думите на Дризт.

— Освен, ако не криеш нещо — изръмжа матроната към първия си син.

Заплахата й беше толкова студена и злокобна, че Дайнин пребледня от ужас. Той поклати отрицателно глава и се отпусна на стола си — нямаше какво повече да добави към разговора.

— Пригответе ритуала — нареди Малис на Бриса. — Да разберем с каква част от благоразположението на Лот се ползва матрона СиНафей.

Подготовката бе започнала — всички се разтичаха като обезумели, една след друга следваха заповедите на матроната в добре планиран, отбранителен ред, а Дризт не можеше да повярва на очите си. И не прецизната военна подготовка удивяваше младия До’Урден — той не можеше да очаква от семейството си да реагира по-друг начин. Смаяха го нетърпеливите, горящи от желание, очи на всеки мрачен елф в залата.

25

Повелителите на меча

Огънят в казана избълва кълба дим и съществото отново се изправи зад Малис, провесвайки ужасните си пипала през раменете на матроната-майка.

— Безсрамници! — изсъска йоклолата. — Пак ли имате наглостта да ме викате?

Върховните жрици уплашени се огледаха наоколо. Знаеха, че този път могъщото създание не си играеше с тях; прислужницата наистина беше много ядосана.

— Домът До’Урден си спечели благоволението на Кралицата на Паяците. Да, това е така — отговори създанието на още незададените им въпроси. — Но това не може да разсее обидата, която наскоро нанесохте на Лот. Матрона Малис До’Урден, не си мисли, че всичко ти е простено!

Колко нищожна и уязвима се почувства Малис! Силата й бледнееше пред лицето на гнева на това същество — личната прислужница на Лот.

— Обида? — събра смелост и прошепна матроната. — Как сме посрамили Кралицата на Паяците? С какво?

Смехът на йоклолата изригна в кълбо от пламъци, паяци се разлетяха навсякъде, но върховните жрици не помръднаха от местата си. Те приеха огъня и пълзящите гадини като изкупление за част от прегрешенията си.

— Казах ти преди, матрона Малис До’Урден — изръмжа съществото с провисналата си уста, — ще ти го кажа и сега, но за последен път. Кралицата на Паяците не отговаря на въпроси, чиито отговори са вече известни!