Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 162

— Може и да сме видели, но да не сме го разтълкували правилно — обади се Дайнин.

— Тишина! — изкрещя Малис, а лицето й почервеня от гняв. — Ще говориш, когато си спомниш отговора на въпроса ми! Само тогава! Бриса — обърна се тя към най-голямата си дъщеря, — помогни на Дайнин да опресни паметта си.

Първият син положи глава върху ръцете си, скръстени на пода, и изви като дъга своя гръб, за да посрещне наказанието. Матроната щеше да се разгневи още повече, ако бе постъпил по друг начин.

Дризт стисна очи и започна да прехвърля в главата си всичко, което си спомняше от дните си с патрула. Неволно потръпна, когато чу изплющяването на камшика и сподавения стон на своя брат.

— Масой — почти в унес прошепна вторият син и погледна към майка си, която — за учудване на Бриса, протегна ръката си напред, за да прекрати наказанието.

— Масой Хюнет — този път по-силно повтори младежът. — При нападението над гномовете… той се опита да ме убие.

Цялото семейство, но най-вече Малис и Дайнин, извърнаха очи към Дризт в очакване на следващите му думи.

— Докато се биех със земния дух — обясни той и наблегна на последните думи, сякаш с тях проклинаше Закнафейн; после яростно погледна към Повелителя на меча и продължи: — Масой Хюнет ме повали с мълния.

— Може да се е целил в чудовището — предположи Виерна. — Масой настояваше, че той го е убил, но върховната жрица от патрула отрече твърденията му.

— Масой изчакваше — отвърна Дризт. — Той не направи нищо, докато не започнах да побеждавам. Тогава прицели мълнията си колкото в мен, толкова и в земния дух. Струва ми се, че се е надявал да убие и двама ни.

— Дома Хюнет — прошепна матроната.

— Петия дом — отбеляза Бриса. — Под управлението на матрона СиНафей.

— Значи това е врагът — промълви Малис.

— Може и да не е — обади се Дайнин, който не спираше да се чуди защо не бе тръгнал сам на онова нападение.

Опровергаването на теорията на матрона Малис можеше да му навлече само още неприятности. Докато първият син обмисляше доводите си, тя се бе подразнила доста от неговото мълчание.

— Обясни! — нареди тя.

— Масой Хюнет беше ядосан, че не го включиха в отряда, когато трябваше да излезем на Повърхността. Оставихме го в Мензоберанзан, за да чака победоносното ни завръщане — Дайнин погледна към своя брат. — Масой винаги е завиждал на Дризт и на неговите успехи, независимо как ги е постигнал. Много мрачни елфи завиждат на Дризт и биха се радвали да го видят мъртъв.

Дризт се размърда от притеснение на мястото си. Последното изречение на първия син беше открита заплаха и бе отправена към него. Младежът погледна към Закнафейн и забеляза самодоволната му усмивка.

— Сигурен ли си в думите си? — обърна се Малис към Дризт и прекъсна мислите му.

— Има и една котка — прекъсна ги Дайнин. — Вълшебната пантера на Масой, която винаги се върти около брат ми, а не около магьосника.

— Гуенивар е начело на патрула заедно с мен — запротестира Дризт. — Ти така нареди.

— И Хюнет се дразни от това — сопна се първият син.