Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 13

Робите се движеха по-бавно. Мнозина търсеха начин да се измъкнат, защото в сърцата си усещаха, че тази битка ще е последна за тях. Но въпреки всичко не смееха да избягат — за тях гневът на мрачните елфи бе по-страшен и от самата смърт. Къде можеха да отидат, когато изходите на Мензоберанзан се охраняваха с помощта на пъклени магии? Всеки един от тях бе виждал колко жестоко бяха наказвани пленените бегълци. По команда на Дайнин робите заеха позиции около оградата от гъби.

Мрачният елф посегна към кесията си и извади нагрята метална пластина.

С нея, осветена в инфрачервения цветови спектър, той проблесна три пъти зад себе си, за да даде знак на приближаващите се групи на Налфейн и Ризен. После с присъщата си самоувереност я подхвърли бързо във въздуха, хвана я и я прибра на тайно в топлоизолиращата кесия. Водена от сигнала на Дайнин, неговата армия постави омагьосани стрели в арбалетите си и се прицели в уречените мишени.

Всяка пета гъба бе крещяща и всяка стрела съдържаше в себе си магия, способна да заглуши и рева на дракон.

— … Две, три… — отмерваше с ръка Дайнин — думите му не можеха да бъдат чути заради сферата от магическа тишина, обгърнала войската му.

Той си представи звука при освобождаването на опънатата тетива на малкото оръжие, изстрелващо стрелата му право в близката крещяща гъба. Първата линия от пазители на дома ДеВир бе системно заглушена от три дузини магически стрели.

* * *

В дома До’Урден матрона Малис, дъщерите й и четири от жриците на дома се бяха събрали в порочния кръг на Лот — Кръга на осемте. Бяха наобиколили идол на нечестивото си божество — изваяна от скъпоценен камък фигура на паяк с лице на мрачен елф — и се молеха на Лот да им даде своята подкрепа в битката.

Малис седеше начело на Кръга в извит стол, пригоден за раждане. Бриса и Виерна бяха от двете й страни, а Бриса здраво държеше главата й.

Отбраната група пееше в един глас, обединявайки енергията си в едно-единствено заклинание за нападението. Миг по-късно, когато чрез телепатия Виерна разбра от Дайнин, че първата атакуваща част е заела позициите си, Кръгът на осемте на дома До’Урден изпрати първите проникващи вълни от ментална енергия в дома на техния враг.

* * *

Матрона Джинафий, двете й дъщери и петте главни жрици от редовата войска на ДеВир се бяха събрали в мрачното преддверие на големия параклис на дома. Откакто матроната разбра, че е изпаднала в немилост пред Лот, те се събираха там всяка нощ и непрестанно се молеха. Джинафий бе осъзнала колко уязвим ще бъде домът й, докато не намери начин да си възвърне благоразположението на Кралицата на Паяците. От шейсет и шест семейства в Мензоберанзан, двайсет можеха да нападнат дома на ДеВир при тези неприятни за него обстоятелства. Осемте жрици бяха разтревожени, сякаш предчувстваха, че тази нощ ще е съдбовна.

Матроната го бе усетила първа — смразяващ порив от смущаващи усещания, който накара молитвата й за опрощение да звучи неуверено. Останалите жрици на дома я гледаха притеснени, докато слушаха обърканите й думи и чакаха нейното одобрение.