Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 11

— Ще се прочуем след тази нощ — каза Бриса. — Едва ли някой предполага, че десетият дом ще има смелостта да нападне могъщия дом ДеВир. Когато слуховете за кървавата нощ се разчуят, дори и Баенре ще научи кои са Даермон Н’а’шезбаернон!

Тя се надвеси над терасата, за да погледне как двете армии се подреждат в колони и потеглят в мълчание по различни криволичещи пътеки, които през града щяха да ги отведат в гората на гъбите и до дома ДеВир.

Закнафейн огледа гърба на най-голямата дъщеря на матрона Малис и пожела единствено да забие кинжал в него. Но както винаги здравият разум надделя и умелите ръце на Зак не помръднаха.

— Носиш ли предметите? — поинтересува се Бриса.

Сега се обръщаше към него с повече уважение, отколкото в присъствието на матроната. Зак бе просто обикновен мъж, на когото бе разрешено да носи фамилното име До’Урден само защото понякога изпълняваше съпружески задължения към матроната и някога беше патрон на семейството. Но Бриса все още се страхуваше да не предизвика гнева му. Зак беше Повелителят на меча на дома До’Урден, висок и мускулест мъж, по-силен от повечето жени, и тези, които го бяха виждали в сражение, го смятаха за един от най-добрите войни в цял Мензоберанзан. Освен двете върховни жрици на Кралицата на Паяците — матроната и Бриса, Закнафейн със своето ненадминато бойно изкуство бе скритият коз на дома До’Урден. Мрачният елф отмести черното си наметало, разтвори малката кесийка на колана си и разкри няколко дребни, керамични сфери.

Бриса се ухили злобно и потри деликатните си ръце.

— Това няма да се хареса на матрона Джинафий — прошепна тя.

Зак й се усмихна в отговор и насочи погледа си към заминаващите войници. Нищо не можеше да направи по-щастлив един повелител на меча от убийството на мрачни елфи и най-вече на жрици на Лот.

— Приготви се — каза му след няколко минути Бриса.

Той отметна гъстата коса от лицето си и застана неподвижен, стиснал очи. Бриса бавно извади жезъла си и запя песента, която щеше да задейства магията. Тя докосна Зак — първо по едното рамо, после по другото и накрая задържа жезъла над главата му, без да го помръдва.

Зак усети ледените пръски да падат отгоре му, да проникват в дрехите и бронята му, дори в собствената му плът, докато той и всичко по него се охлади до определена температура и нюанс. Мрачният елф ненавиждаше магическото охлаждане — имаше чувството, че е същото като да умреш, но знаеше, че така ставаше незабележим и неуловим — сив като камък — за инфрачервеното зрение на съществата от Подземния мрак. Закнафейн отвори очи и потрепери; размърда пръсти, за да се увери, че все още са годни за деликатния му занаят. После погледна към Бриса, която бе по средата на второто си заклинание — призоваването. То щеше да отнеме малко време и елфът се облегна на стената, премисляйки отново прекрасната, макар и опасна задача, която му предстоеше да изпълни. Колко разумно от страна на матрона Малис да остави на него убийството на жриците от дома ДеВир.