Читать «Градът на мрака» онлайн - страница 14

— Нападат ни — прошепна Джинафий, а главата й се пръскаше от болка, поради нарастващия натиск от страна на жриците на До’Урден.

* * *

Втори сигнал на Дайнин раздвижи войската от роби. Абсолютната тишина продължаваше да им бъде съюзник и те се втурнаха към оградата от гъби, проправяйки пътя си с широките остриета на мечовете. Вторият син на дома До’Урден ги наблюдаваше и се наслаждаваше на армията си, която толкова лесно нахлу в двора на ДеВир.

— Не сте подготвени, пазители — прошепна той тихо и саркастично към светещите в червено водоливници, накацали по високите стени на дома. По-рано тази нощ статуите изглеждаха толкова злокобни, а сега гледаха безпомощно.

Дайнин усети нарастващото, макар и овладяно, нетърпение на воините около него — те едва удържаха елфическата си жажда за кръв. Когато някой от робите се сблъскаше с магически символ за защита, наоколо се понасяха смъртоносни вълни, но вторият син и останалите мрачни елфи гледаха с насмешка това зрелище. Низшите раси бяха излишък в армията на До’Урден. Единствената цел, поради която бяха доведени, бе да попаднат в смъртоносните капани и защити около дома на ДеВир и да разчистят пътя за мрачните елфи — истинските войни.

Оградата бе разбита и вече всичко бе ясно. Войниците на ДеВир посрещнаха в двора нахлуващите роби. Дайнин още не бе вдигнал ръката си в знак за атака, когато шейсетте мрачни елфа скочиха и се нахвърлиха срещу врага, размахвайки застрашително оръжия, с дяволски ликуващи лица.

Спряха настъплението си тъкмо навреме, за да си припомнят последната дадена им задача. Всички мрачни елфи — и знатните, и от простолюдието — притежаваха определени магически способности. Призоваването на кълбо от мрак — както бе направил Дайнин със страшилищата на улицата същата вечер — се удаваше на всеки, дори и на най-низшия от тях. Шейсетте елфа покриха целия периметър на вражеския дом с тъмнина.

Въпреки взетите предпазни мерки, домът До’Урден знаеше, че битката се наблюдава от много същества. Свидетелите не бяха особен проблем; те обикновено не се интересуваха кой е нападателят. Но обичаите и правилата на мрачните елфи повеляваха, че някои от покушенията трябваше да бъдат извършвани при определена секретност, такъв бе военният етикет. И за останалата част от града домът ДеВир само за миг се превърна в черно петно в пейзажа на Мензоберанзан.

Ризен се появи зад най-малкия си син.

— Добра работа — каза той на сложния език на жестовете. — Налфейн проникна през задния вход.

— Победата ще е лесна — отвърна му арогантният Дайнин, — ако сме хванали натясно матрона Джинафий и нейните жрици.

— Имай вяра в матрона Малис — бе отговорът на Ризен.

Той потупа сина си по рамото и последва войските си през разрушената ограда.

* * *

Високо над дома ДеВир Закнафейн си почиваше удобно във въздушните обятия на слугата на Бриса и наблюдаваше развитието на събитията. От тази позиция можеше да вижда през обръча от мрак и да чува през сферата от магическа тишина. Войските на Дайнин, първите войни — мрачни елфи, които проникнаха в дома, срещнаха съпротива при всяка врата и бяха победени.