Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 55

А защо пък да не очаква още по-благоприятен край на предстоящата битка? Може би Дантраг щеше да убие Дризт и тогава, омаломощен и навярно ранен, можеше да се превърне в лесна плячка за меча на по-малкия си брат. А след това нямаше да има кой да застане между Берг’инйон и така жадуваната титла Повелител на меча в първия дом!

Младият Баенре се преобърна във въздуха, за да се настани на седлото, което междувременно бе поправил, и по устните му заигра зла усмивка. Походът срещу Митрил Хол обещаваше да бъде интересен.

* * *

— Джерлис — мрачно прошепна елфът.

— Джерлис Хорлбар? — също така тихо попита Джарлаксъл и се облегна на сталагмитовата колона, за да осмисли смайващата вест.

Джерлис Хорлбар беше матрона — майка, една от двете първожрици, които стояха начело на рода Хорлбар, дванадесети дом в йерархията на Мензоберанзан. А ето че сега лежеше в краката му, мъртва и погребана под купчина камъни. Магическият камшик се търкаляше на земята, прекършен надве и никому ненужен.

— Добре, че го проследихме — продължи Мрачният войн този път на езика на жестовете, повече, за да успокои главатаря си, отколкото, за да му съобщи нещо важно.

Естествено, че бяха сторили добре, като тръгнаха след него, каза си Джарлаксъл. Той беше опасен, неимоверно опасен, ала сега, докато гледаше убитата матрона — майка и върховна жрица на Лолт, наемникът не можеше да не се запита дали и той самият не го бе подценил.

— Можем да докладваме за случилото се и да се освободим от отговорност — предложи друг от Бреган Д’аерте.

Съветът като че ли не беше никак лош. Тялото на Джерлис много скоро щеше да бъде открито и тогава ако не друг, то поне дом Хорлбар щеше да предприеме настървено разследване. В Мензоберанзан на съучастничеството се гледаше със също толкова лошо око, колкото и на самото престъпление (особено когато ставаше въпрос за нещо така сериозно като убийство), а Джарлаксъл със сигурност не искаше да си навлича гнева на дванадесетия дом, не и сега, когато се задаваха толкова важни събития.

Ала съществуваха и други възможности. Колкото и злощастен да изглеждаше развоят на събитията на пръв поглед, наемникът все още можеше да го обърне в своя полза. Ето че най-неочаквано бе получил изненадващ коз в играта, която матрона Баенре бе започнала, неизвестен фактор, който можеше да издигне надвисналия над града хаос до неподозирани висоти.

— Скрийте тялото — нареди той. — Заровете го надълбоко, но не го погребвайте напълно. Искам да го открият, но не веднага.

Когато Джарлаксъл си тръгна, стъпките му бяха напълно безшумни, макар уличката да бе твърда и камениста; многобройните му накити също не издадоха и най-слабия звук.

— Да събера ли войните? — застигна го беззвучният въпрос на един от бойците.

Наемникът поклати глава и много скоро се скри от погледите на подчинените си. Знаеше къде да търси убиеца на Джерлис Хорлбар, знаеше и как да използва случилото се срещу него, било то за да укрепи почти робската му преданост към Бреган Д’аерте, било за други цели. Трябваше обаче да бъде крайно предпазлив. Линията между тайните интриги и откритите враждебни действия бе тънка и неимоверно опасна.