Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 54

— Готов ли си да се изправиш срещу него? — повтори Дантраг и в гласа му се прокраднаха гневни нотки, макар върху красивото му лице да играеше надменна усмивка.

— Не! — озъби се Берг’инйон.

Прекрасно знаеше какво се крие зад думите на брат му. Дантраг очакваше точно този отговор, искаше още веднъж да се увери, че Берг’инйон разбира отредената му роля на наблюдател, ако се случеше двамата да се изправят срещу Дризт До’Урден заедно.

За младия Баенре не бе тайна и защо брат му толкова държи да нанесе първия удар срещу предателя. Дризт беше ученик на Закнафейн, основния съперник на Дантраг и единствения Повелител на меча, който по всеобщо мнение го превъзхождаше. С годините Дантраг се бе усъвършенствал и най-сетне се бе изравнил с мъртвия вече Закнафейн. Ако сега успееше да победи Дризт, Повелителят на меча в дома Баенре най-после щеше да излезе от сянката на отколешния си съперник.

— Ти си се бил и с двама ни, скъпи братко — лукаво започна Дантраг. — Е, кой е по-добрият?

Берг’инйон нямаше как да знае отговора на този въпрос. Не се бе изправял срещу Дризт До’Урден, дори не го бе виждал в бой, повече от тридесет години.

— Дризт ще те направи за смях — отвърна той, само за да подразни самоуверения си брат.

Мечът на Дантраг се стрелна с мълниеносна бързина и преряза магически подсиления ремък на седлото му, докато с другата си ръка Повелителят на меча изби мундщука от устата на гущера. Берг’инйон полетя към каменния под надолу с главата.

Младият Баенре успя да се преобърне във въздуха и като призова умението си да левитира, спря падането и бавно започна да се издига.

— Матрона Баенре ще те убие, ако разбере, че си ме унизил пред войниците! — рече той на езика на жестовете.

— По-добре да порежат гордостта, отколкото гърлото ти — подигравателно се изсмя брат му.

Берг’инйон се зае да оправи ремъка на седлото си и да намести юздите на гущера. Беше казал, че Дризт е по-добрият боец, ала светкавичното нападение на Дантраг го накара да се замисли над думите си. Два удара, нанесени за частица от секундата, преди той да успее да вдигне ръка, за да се защити. Май не брат му, а Дризт До’Урден трябваше да се притеснява, ако се стигнеше до двубой между двамата.

Тази мисъл сгря сърцето му. От първия ден в Академията бе принуден да живее в сянката на младия До’Урден, така както Дантраг трябваше да се примирява с неизменното първенство на Закнафейн. Ако брат му успееше да победи Дризт, всички щяха да се убедят, че Баенре са по-добрите войни и името на Берг’инйон също щеше да се покрие със слава, само защото бе ученик на Дантраг. Младият командир на Гущеровия отряд почувства, че възможността да спечели, без да му се налага да се изправя лице в лице с опасния До’Урден, истински му се нрави.