Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 19

Хапливите думи на полуръста накараха Кати-Бри да се закове на място. За първи път се замисли над онова, което се канеше да стори. Колко прав бе Риджис! Как изобщо щеше да се промъкне в Мензоберанзан? А дори да успееше, какво щеше да прави там, когато нямаше да вижда дори земята под краката си?

— Не! — извика тя най-сетне — болката и желанието да стори нещо се оказаха по-силни от доводите на разума. — Отивам при него! Нямам намерение да стоя и да чакам още един от приятелите ми да бъде убит!

— Имай вяра в Дризт! — примоли се Риджис, който едва сега започна да осъзнава, че май няма да успее да възпре буйната млада жена.

Кати-Бри поклати глава и отново тръгна към вратата.

— Почакай! — умолително извика полуръстът.

Кати-Бри спря и се обърна към него. Риджис не знаеше какво да стори. Струваше му се, че трябва да изтича навън, да повика Бруенор или генерал Дагна, или което и да било от джуджетата, да ги помоли за помощ и заедно да задържат Кати-Бри, ако трябва дори насила. Тя беше луда; решението й да тръгне след Дризт беше напълно безумно.

Ала Риджис разбираше чувствата й и й съчувстваше с цялото си сърце.

— Ако аз си бях тръгнала — започна младата жена, — и Дризт искаше да ме последва…

Риджис кимна. Ако Кати-Бри или някой друг от приятелите бе поел по толкова опасен път, Дризт До’Урден щеше да се втурне след тях и да се бие, независимо колко малки са шансовете му. Дризт, Уолфгар, Кати-Бри и Бруенор бяха прекосили половината континент, за да спасят отвлечения от Ентрери полуръст. Риджис познаваше Кати-Бри от съвсем малко момиченце и винаги бе изпитвал към нея силно уважение, ала нищо не можеше да се сравни с възхищението, което го обзе сега.

— Един човек само ще пречи на Дризт в Мензоберанзан — тихо повтори той.

— Не ме интересува — отсече Кати-Бри, без да разбира накъде бие полуръстът.

Вместо отговор, Риджис скочи от леглото и се втурна напред. За миг Кати-Бри си помисли, че дребничкият й приятел ще се опита да я задържи със сила, ала той притича покрай нея и издърпа едно от чекмеджетата на писалището си.

— Така че не бива да отиваш там като човек! — тържествуващо се провикна той и й подхвърли магическата маска.

Кати-Бри улови скъпоценния предмет и изумено се взря в Риджис, който побърза да се пъхне обратно в леглото.

Ентрери бе използвал същата тази маска, за да се промъкне в Митрил Хол и с помощта на вълшебството й толкова успешно се бе превъплътил в Риджис, че всичките приятели на полуръста, включително и Дризт, се бяха заблудили напълно.

— Дризт наистина тръгна към Града на сребърната луна — каза Риджис.

Кати-Бри се изненада. Защо му бе да ходи чак дотам, след като можеше просто да се спусне в Подземния мрак през долните нива на Митрил Хол? Когато поразмисли малко, разбра какво бе накарало Дризт да избере по-дългия път — веднага след завръщането им преди няколко седмици, Бруенор бе изпратил многочислени отряди да патрулират там, и им бе наредил да не пускат никого.