Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 163

Беше започнала магия!

Следвайки инстинкта си, момичето заби пръст в окото й, после пак и пак. Думите на заклинанието преминаха в болезнени викове, които заглъхнаха в мъчително хриптене миг по-късно, когато Кати-Бри още по-силно стисна гърлото на противницата си.

Младата жена ненавиждаше с цялото си сърце онова, което се канеше да извърши. Убийството я отвращаваше, особено в случаи като този, когато трябваше да чака дълги секунди, навярно дори минути, в които жертвата бавно агонизира.

Внезапно зърна камата на Ентрери недалече от себе си и побърза да я грабне. Сините очи плувнаха в сълзи на ярост и болка по изгубената невинност, докато острието бавно потъваше в гърдите на противницата й.

* * *

Гуенивар спря до господаря си в мига, в който той издърпа острието от тялото на Вендес и направи крачка назад.

— Нау! — немощно повтори тя.

Колко дребна изглеждаше жестоката инквизиторка в този миг, жалка и безпомощна, превита одве от болка.

Тялото потръпна конвулсивно и тя бавно се свлече в краката на скиталеца. Опита се да каже нещо, но не успя, последно дихание се откъсна от устните й и червеният блясък на очите й изгасна завинаги.

Глава 24

С главата напред

Когато Дризт се върна в малката стаичка, Кати-Бри все още лежеше на пода, стиснала паешката маска в ръка, и се мъчеше да успокои дишането си. Ентрери висеше на стената с ръка, хваната в лепкавата примка на зелената слуз, и не можеше да помръдне.

— Това ще го свали оттам — обясни Кати-Бри и подхвърли магическия предмет на приятеля си.

Дризт го улови, ала дори не помръдна от мястото си — в момента изобщо не му бе до това да освобождава убиеца.

— Риджис ми каза — обясни Кати-Бри, макар че това бе повече от очевидно. — Аз го принудих.

— И дойде съвсем сама?

Момичето поклати глава и за миг Дризт усети, че му причернява от ужас — нима още някой от приятелите му беше тук, в опасност, а може би дори мъртъв! Имаше чувството, че от гърдите му пада огромен товар, когато видя Кати-Бри да кимва към Гуенивар.

— Каква глупост! — възкликна той невярващо и гневно се смръщи насреща й.

— Не по-голяма от онази, която ти извърши — не му остана длъжна младата жена и тъжната усмивка накара гневът му да се изпари.

При цялото си притеснение за нея, Дризт не можеше да отрече, че се радва да я види, дори и при такива опасни обстоятелства.

— Сега ли ще го обсъждаме? — продължи да се усмихва Кати-Бри. — Или предпочиташ да го отложим… може би докато се върнем в Митрил Хол?

Скиталецът просто поклати глава и прокара пръсти през гъстата си снежнобяла коса, после замислено премести поглед от маската в ръката си към Ентрери и отново се намръщи.

— Имаме уговорка — побърза да се намеси Кати-Бри. — Той ме доведе при теб и се закле, че ще ни помогне да се махнем от Мензоберанзан. В замяна обещах да му покажем пътя до Повърхността.

— И когато стигнем там? — мрачно попита Дризт.

— Ще се разделим. Той ще поеме по своя път, а ние — по нашия — твърдо отвърна Кати-Бри, сякаш искаше да убеди не само него, но и самата себе си, че е взела правилното решение.