Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 161

От всичко, което Дък-Так можеше да каже, от всички заплахи, които жестокият й ум можеше да роди, тази беше най-глупавата. Мисълта за Кати-Бри, скъпата, невинна Кати-Бри, пожертвана на олтара на скверната Кралица на паяците, бе повече, отколкото скиталецът можеше да понесе.

Той вече не беше Дризт До’Урден, хладнокръвният, уравновесен войн, а първичният ловец — необуздан и свиреп.

Жената вляво вдигна меч за поредния добре премерен удар, ала другата реши да опита нещо по-дръзко и успя да промуши оръжието си покрай върха на Сиянието.

Изкусен ход, ала за сетивата на ловеца, изострени до краен предел, той изглеждаше тромав и бавен. Когато острието на елфическия меч проблесна на сантиметри от корема му, той мълниеносно замахна с лявата си ръка, промуши я под десницата, с която отбиваше втория меч на нападателката си, и го спря.

После светкавично кръстоса ятаганите си — левият полетя надясно и нагоре, десният — наляво и надолу.

Без да губи и миг, той се хвърли на колене, използвайки тялото на едната жена като щит срещу ударите на другата. Сиянието се стрелна напред, отклони връхлитащия елфически меч и той се заби в коляното на противницата му. Един умел удар в корема на олюляващата се от болка жена и тя политна назад.

Все още на колене, Дризт рязко се обърна, вдигнал оръжие пред себе си, за да се предпази от другата си неприятелка.

Само че позата му беше прекалено неудобна. Отклони единия меч, ала вторият му убягна и продължи да се спуска към тялото му.

Сиянието се изпречи на пътя му и успя да го спре, ала не и преди острието да се впие между ребрата на Дризт.

Оръжията отново подеха мълниеносния си двубой, ловецът сякаш не усещаше болката от последната и най-опасна от раните, които бе получил до този момент. С изумен поглед, Вендес го видя да се изправя на крака — с превъзходството на противницата му беше свършено.

В това време другата жена се гърчеше на земята, от коляното й шуртеше кръв и тя отчаяно притискаше пронизания си корем.

— Достатъчно! — изкрещя Дък-Так и насочи магическата си пръчка към скиталеца — беше се позабавлявала, но нямаше никакво намерение да губи жени, прекалено ценни бяха.

— Гуенивар! — отекна пронизителен вик и Вендес погледна настрани, към човешкото момиче… което се бе освободило от лепкавото вещество, а на лицето си имаше паешка маска!

Кати-Бри пусна ониксовата статуетка, над която се бе привела допреди миг, вдигна някаква кама от пода и се втурна към злата жрица.

Насреща й полетя нова струя зеленикава слуз, ала тя сякаш премина през нея и обля камъните зад гърба й, без да й навреди.

Леко замаяна, тя сляпо се хвърли напред. Успя да одраска ръката на Вендес, ала магическата пръчка отклони камата, преди да се бе забила по-надълбоко. Вкопчени една в друга, двете рухнаха на земята — Кати-Бри с всички сили се мъчеше да притисне противницата си към земята, докато Вендес риташе и трескаво се опитваше да се измъкне.

* * *

Ятаганите на Дризт се стоварваха върху елфическите мечове с такава бързина, че звънтенето им се бе сляло в един-единствен тон, който не вещаеше нищо добро за неприятелката му. В началото тя успяваше да удържа трескавия ритъм, ала постепенно движенията й се забавиха, все по-често не смогваше да отвръща на мълниеносните му удари.