Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 160

* * *

Мечовете го връхлитаха от всички посоки. Единият го одраска и по бузата му се проточи грозна кървава резка. Противничките му бяха прекалено опитни, биеха се в пълен синхрон и много скоро Дризт беше притиснат в ъгъла, без почти никакво място, където да развърти ятаганите си. При все това, той се отбраняваше с такава жар и умение, че Вендес не можа да се въздържи и одобрително изръкопляска на впечатляващите му, макар и обречени усилия.

Положението му бе наистина отчайващо. Без ризница, която да го пази, и все още слаб, въпреки изцелителната отвара, скиталецът трудно можеше да се пребори с толкова умели противници.

Единият меч се спусна надолу и той го прескочи. Другият долетя от обратната страна, ала Дризт, все още във въздуха, за да избегне първото острие, успя да го отбие със Сиянието. Последваха още два удара, които той ловко отклони с втория си ятаган.

Елфическите мечове свистяха безспир и скиталецът, прекалено зает да се защитава, не смогваше сам да се хвърли в атака.

Отскачаше и се привеждаше, размахваше ятаганите си във всички посоки и някак съумяваше да се опази от по-сериозни наранявания, ала драскотините, които получаваше от време на време, ставаха все повече и повече и започваха да си казват думата.

За миг погледът му се спря на Кати-Бри и очите му потъмняха от отчаяние при мисълта за мрачната съдба, надвиснала над нея.

Ентрери продължаваше да упорства в усилието си, но най-сетне рухна омаломощен — не можеше да надвие заклинанието, което го държеше в плен.

Само че той не би оцелял из опасните калимпортски улици, не би покорил подземния свят в далечния южен град, ако толкова лесно приемаше поражението. Тялото му почти не го слушаше, значи бе време да измисли нов план.

Впрегна цялата си останала сила и вдигна ръка. Дори не се опита да се залови (знаеше, че е прекалено немощен, за да го стори), просто опря пръсти о слизестото вещество около тялото на Кати-Бри.

Ала това му бе повече от достатъчно.

Използвайки залепналата си ръка като опора, той успя да се понадигне.

Безпомощна, изгубила всякаква надежда да се спаси, Кати-Бри го наблюдаваше с недоумение и дори се сви уплашено и опита да се отдръпне (разбира се, не можа да помръдне и на сантиметър), когато свободната му ръка се вдигна към лицето й.

Само че Ентрери държеше не изумрудената кама, а паешката маска и когато се зае да я нахлузи на главата й, младата жена най-после се досети какво си е наумил. В началото му беше доста трудно, ала зеленикавата слуз бързо започна да се топи, победена от мощта на магическия предмет.

Размекнатото вещество се застича по лицето на Кати-Бри и покри свободното й око.

Миг по-късно, другото око, заслепено досега от лепкавата субстанция, се отвори.

Битката ставаше все по-ожесточена, оръжията звънтяха оглушително, във въздуха хвърчаха искри.

— Да приключваме с това! — нетърпеливо изръмжа Вендес. — Обезвредете го и да го завлечем в светилището, та със собствените си очи да види как принасяме жалката му приятелка на Лолт!