Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 158

Самата Вендес тихо редеше някакво заклинание и Дризт всеки миг очакваше тялото му да бъде взривено на хиляди парченца или пък волята му да бъде прекършена от зло вълшебство.

— Храбри приятели, няма що! — подигравателно се обади Дък-Так, използвайки Общия език на Повърхността.

Скиталецът най-сетне проумя намеренията й — магията помагаше да осъществи връзка с Кати-Бри и Ентрери.

Устните на палача потрепнаха и той с мъка пророни:

— Церемонията?

— О, да! — отвърна Вендес. — Майка ми, сестрите ми, както и много други матрони са се събрали в светилището. Аз бях освободена от началото на службата със заръката малко по-късно да им доведа Дризт До’Урден.

При тези думи тя хвърли поглед към скиталеца и по лицето й се изписа злобно задоволство:

— Отлично. Виждам, че приятелите ти са ми спестили неудобството насила да ти наливам изцелителната отвара в гърлото.

После отново се обърна към Ентрери и продължи:

— Нима наистина очакваше, че можеш просто ей така да влезеш в двора на Баенре, да ни отмъкнеш най-ценния пленник и да си тръгнеш сякаш нищо не е било? Та ние те видяхме още преди да се прехвърлиш през оградата… което ми напомня, че трябва да проведем строго разследване как мръсните ти ръце са се докопали до маската на брат ми! Громф или може би онзи опасен Джарлаксъл трябва да ни обяснят доста неща. Ала ти, убиецо, ти ме учудваш. При славата, с която е обявено името ти, очаквах да се представиш доста по-добре. Нима не ти се стори подозрително, че сме оставили само мъже да пазят скъпоценния ни трофей?

И като хвърли нов поглед към скиталеца, тя поклати глава:

— Разбира се, онези фалшиви стражи бяха съвсем незначителни войници, които спокойно можехме да си позволим да загубим.

Дризт продължаваше да мълчи, а лицето му си оставаше все така безизразно. Усещаше как силите му бързо се завръщат, ала знаеше, че това няма да му помогне особено… не и срещу Вендес и двете й превъзходно въоръжени спътнички. Сведе горчив поглед към доспехите, които все още стискаше в ръце и на лицето му легна сянка — те нямаше да му бъдат особено полезни.

Умът на Ентрери започваше да се прояснява, ала тялото му все още не го слушаше. Електрическите импулси продължаваха да го разтърсват от глава до пети и правеха невъзможно всяко малко по-сложно движение. Ала Ентрери нямаше да бъде непобедимият боец, от когото всички се бояха, ако се предаваше толкова лесно — нещо, което Вендес беше споменала, събуди зрънце надежда у него и като събра цялата си воля, той успя да пъхне едната си ръка в джоба.

— Подозирахме, че човешката жена е още жива — обясни Дък-Так, — и че най-вероятно е пленена от Джарлаксъл, но не смеехме да се надяваме, че ще ни падне в ръцете толкова лесно.

Ентрери нямаше как да не се зачуди дали все пак наемникът не го бе изиграл. Възможно ли бе да е съставил целия този сложен план, само за да предаде Кати-Бри на Баенре? Струваше му се доста нелогично, но напоследък това можеше да се каже за повечето постъпки на Джарлаксъл.