Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 138

Дризт се опита да се сети как матрона Баенре бе представила по-големия си син, ала не успя. Познаваше Берг’инйон от годините, прекарани заедно в Академията, както и от времето, когато бяха част от един и същи патрул, ала колкото и да се мъчеше, не можеше да си спомни името на брат му. Все пак не му беше никак трудно да се досети, че Мрачният войн пред него се чувства засегнат и че ще бъде най-разумно да излекува накърненото му честолюбие. Внимателно се вгледа в дрехите му и реши да рискува:

— Повелителя на меча в дома Баенре — с мъка изрече той, а половината думи бяха удавени от кръвта, шурнала от разбитата му уста.

При все това, болките му не само че не се усилиха, ами бързо започнаха да отслабват и той най-сетне разбра какво бяха излели в гърлото му двамата Баенре.

— Значи Закнафейн ти е говорил за Дантраг — самодоволно изпъчи гърди мъжът, досущ като петел, перчещ се из кокошарник.

— Разбира се — излъга Дризт.

— Тогава сигурно знаеш защо съм тук.

— Нямам представа — искрено отвърна скиталецът, озадачен от странното му поведение.

Дантраг посочи някаква купчина в другия край на стаята и когато се вгледа по-внимателно, Дризт видя, че това са неговите оръжия и доспехи.

— Винаги съм искал да се изправя срещу Закнафейн — обясни Баенре, — за да докажа, че съм по-добрият. Ала той твърде много се боеше от мен и никога не посмя да излезе от дупката, в която се бе скрил.

Дризт прехапа устни, за да не се изсмее с глас — през живота си Закнафейн не се бе страхувал от никого!

— Ала ето че получих теб.

— За да се докажеш? — попита скиталецът.

Дантраг вдигна ръка, сякаш се канеше да го удари, ала успя да се овладее.

— Е добре, ще се бием, а след това? — продължи Дризт. — Какво според теб ще каже матрона Баенре, когато ме убиеш?

Той прекрасно разбираше затрудненото положение, в което бе изпаднал Дантраг. Мрачните не го бяха пленили, за да подхрани честолюбието на някакъв си самонадеян хлапак, пък бил той и синът на първата матрона. Всичко сякаш се повтаряше, една игра, в която скиталецът вече беше участвал. Когато преди време сестра му дойде в Митрил Хол и го плени, част от уговорката й с Артемис Ентрери (може би най-важният съюзник в онова начинание) бе да му позволи да се бие с Дризт и то само, за да се докаже като по-добрия войн.

— И най-страшното наказание ще бледнее пред величието на моята победа. — Дантраг като че ли наистина си вярваше. — А и кой знае, може пък и да не те убия. Какво ще кажеш, ако само те осакатя и после отново те прикова към стената, та Вендес да може да се позабавлява още малко с теб? Нали затова ти дадохме и отварата. Ще те лекуваме само, за да можеш по-добре да усетиш как ледените пръсти на смъртта се прокрадват към сърцето ти, а после отново ще те излекуваме, та всичко да започне отново. Това може да продължи и сто години, стига матрона Баенре да поиска.

Дризт, който прекрасно познаваше злите обичаи на своя народ, нито за миг не се усъмни в думите му. Преди да напусне Мензоберанзан, неведнъж беше чувал истории за благородници, пленени в някоя от вечните войни между отделните домове и прекарали векове в стаите за мъчения на победителите.