Читать «Беззвездна нощ» онлайн - страница 136

Опитните съветници нямаха нужда от повече указания и като махна с ръка, Джарлаксъл ги изпрати да изпълнят задачата си.

— Започва да става все по-забавно — отбеляза, когато те си тръгнаха, и погледна палача право в очите. — Въпреки разочарованията.

Последната му забележка хвана Ентрери неподготвен — какво ли се опитваше да му каже наемникът?

— Ти знаеше, че Дризт се е завърнал в Подземния мрак и че е наблизо — обясни елфът. — Всъщност, сигурен съм, че всеки миг го очакваше да пристигне в града.

Ентрери продължаваше да се взира неразбиращо в него.

— Капанът ни бе хитро заложен, а изпълнението — брилянтно — каза той и Джарлаксъл нямаше как да не се съгласи, макар неколцина от войните му да бяха ранени, а четирима — убити; подобни загуби бяха съвсем в реда на нещата, когато бе замесен противник като Дризт До’Урден. — Аз бях този, който победи Дризт и залови Кати-Бри — напомни убиецът.

— Точно там сбърка — изкиска се наемникът.

Ентрери все така недоумяваше.

— Човешката жена, наречена Кати-Бри, се е добрала дотук единствено с помощта на Гуенивар и това — при тези думи Джарлаксъл вдигна магическия сърцевиден медальон. — Тя ги е следвала сляпо през плетеницата от просторни галерии и криволичещи тунели. Сама никога няма да намери пътя, извеждащ навън.

— Е — сухо отбеляза Ентрери, — и бездруго не мисля, че се кани да си тръгва скоро.

— Точно тук сбърка — повтори елфът с широка усмивка и палачът усети, че най-сетне започва да разбира накъде бие. — Само Дризт До’Урден можеше да те изведе от недрата на земята — без повече увъртания продължи наемникът и му подхвърли вълшебния медальон. — Почувствай топлината му, топлината на кръвта, която тупти във вените на Дризт. Когато изстине, ще знаеш, че с него е свършено… както и с последната ти възможност отново да зърнеш слънцето и небето.

Той помълча малко, после смигна лукаво и добави:

— Разбира се, с изключение на един-два кратки мига, когато превземем Митрил Хол.

Ентрери с мъка се удържа да не го удуши с голи ръце. Спря го най-вече увереността, че някое друго лостче сигурно отваря още седем врати, зад които в момента се спотайват най, най-доверените съветници на наемника. Всъщност, само след няколко мига палачът усети, че е по-скоро заинтригуван, отколкото ядосан — както от забележката му, че никога вече няма да види Повърхността, така и от мисълта, че Дризт До’Урден би могъл да го изведе от Подземния мрак. Потънал в мисли, той бавно се отправи към вратата, несъзнателно стискайки магическия медальон.

— Между другото — подхвърли Джарлаксъл, — споменах ли ти, че домът Хорлбар започна разследване на смъртта на Джерлис? Дори се обърнаха към Бреган Д’аерте — готови са да ни платят пребогато за всяка информация, до която успеем да се доберем. Каква ирония, нали?

Още храна за размисъл, каза си Ентрери, но не се обърна и излезе от стаята.

Доволен от себе си, Джарлаксъл се облегна в стола си — положението ставаше все по-интересно и заплетено. Замисли се за Триел и опасностите, които я тревожеха и които майка й, заслепена от жаждата си за нови завоевания, не забелязваше. Ала онова, което най-силно го вълнуваше, бе приятното усещане, че Кралицата на паяците, тласкана от любовта си към хаоса, го бе поставила в положение, което му даваше възможност да обърне Мензоберанзан с главата надолу.