Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 19

– Нещо лошо ли се е случило, сър Джон?

– Не, не – промърмори коронерът.

Ателстан реши да го остави на мира. Може би сър Джон беше прекалил с пиенето предната вечер.

Яздеха по покритата със сняг Тауър Стрийт, покрай църквата, където един бедняк беше коленичил и се покайваше за някакъв грях; ръцете му, стиснали броеницата, се бяха вдървили от студ и Ателстан потръпна, замисляйки се какви покаяния налагаха някои свещеници на енориашите си. Сър Джон издиша и дъхът му увисна като облак в студения въздух.

– Да му се не види! – промърмори той. – Кога пак ще изгрее слънце?

Бяха навлезли в Пети Уелс, когато внезапно женски глас, чист и весел, запя една от любимите коледни песни на Ателстан. Спряха се за миг да послушат, после пресякоха покрития с лед площад. Над тях се издигаха покритите със сняг стени, кули и бастиони на Тауър. Огромна маса от дялан камък, гигантската крепост сякаш не бе строена да защитава Лондон, а да го държи в страх.

– Много мрачно място – промърмори Кранстън. – Домът на Червения убиец – той погледна насмешливо към Ателстан. – Старите ни приятели, Убийството и Смъртта, бродят тук.

Ателстан потръпна, не само от студ. Минаха по подвижния мост. Под тях водата в рова и мръснозелената слуз, която винаги я покриваше, бяха замръзнали. Минаха под черната арка на Средната кула. Огромната порта приличаше на отворена уста, а свалените наполовина железни решетки – на зъби. Над тях отрязаните глави на двама пирати, заловени в Тясното море, се зъбеха в зловещи усмивки. Ателстан прошепна молитва.

– Боже, пази ни – мърмореше той – от всички дяволи и демони, и от злите духове, които живеят тук!

– Боже, пази ме от живите! – отвърна Кранстън. – Струва ми се, че самият сатана може да се разплаче от злото, на което са способни хората.

Портата беше охранявана от стражи, застанали под тесния, извит свод, увити в кафяви вълнени наметки.

– Аз съм сър Джон Кранстън – коронер! – изрева Кранстън. – Имам кралска заповед. А това е моят писар, брат Ателстан, който заради греховете си служи и като енорийски свещеник в "Сейнт Ерконуолд" в Съдърк. Място – коронерът се усмихна на обиденото изражение на Ателстан, – където добродетелта и порокът стоят рамо до рамо и си стискат ръцете.

Стражите кимнаха, застанали като вцепенени заради силния студ. Ателстан и Кранстън продължиха покрай кулата Байуърд и поеха по улицата, настлана с обли камъни, по които копитата на конете се хлъзгаха. Завиха вляво при кулата Уейкфийлд, минаха през още един от отбранителните кръгове и стигнаха до вътрешния двор на Тауър. Сега той беше покрит с дебел пласт сняг, който скриваше и големите военни машини тук – катапулти, тарани, балисти, и големите, обковани с желязо каруци. Отдясно се намираше голяма сграда с външни греди по фасадата, която явно бе достроявана през годините. Пазачът дремеше на стълбите и дори не вдигна поглед, когато Кранстън изрева, че му трябва помощ. Един подсмърчащ коняр със зачервен нос забърза да отведе конете им, друг ги поведе по стъпалата към входа на голямата сграда. Две ловни кучета с груба козина душеха мръсните тръстики на пода. Едно от тях понечи да вдигне крак пред сър Джон и изръмжа, когато коронерът го срита с ботуша си.