Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 18

– От какво се е боял толкова сър Ралф?

Кранстън поклати глава.

– Бог знае! Но имаме доста заподозрени. Бил в лоши отношения с помощника си Гилбърт Колбрук, който искал поста му. После и капеланът Уилям Хамънд, когото сър Ралф хванал да продава хранителни припаси от складовете на Тауър. Двама приятели на сър Ралф, рицари хоспиталиери, дошли, както обикновено, да прекарат Коледа с него. Има и един ням сарацин, личен прислужник, когото сър Ралф пленил на кръстоносния поход в Светите земи.

Ателстан нахлупи по-плътно качулката си, когато студеният вятър защипа ушите му.

– Cui bonol – попита той.

– Какво значи това?

– Прочутият въпрос на Цицерон: Кой има изгода от това?

Кранстън стисна устни.

– Добър въпрос, скъпи свещенико. Той ни отвежда към брата на сър Ралф, сър Фулк Уитън. Той ще наследи част от имуществото на брат си.

Кранстън млъкна, притвори очи и тихичко се оригна след вкусната закуска. Но Ателстан познаваше дебелия коронер като петте си пръста.

– Хайде, сър Джон – подкани го той, – има и още, нали?

Кранстън отвори очи.

– Разбира се, че има. Уитън не беше харесван както в кралския двор, така и от лондончани, та дори и от селяните.

Ателстан усети, че сърцето му замря. И друг път бяха стигали до въпроса, който щеше да зададе.

– Мислиш ли, че може да е работа на Голямата общност? – попита той.

Кранстън кимна.

– Възможно е. Помни, братко, някои от енориашите ти може да са част от това общество. Ако Голямата общност предизвика размирици, бунтовниците ще се опитат да завземат Тауър. Който държи Тауър, има контрол над реката, града, Уестминстър и Короната.

Ателстан придърпа юздите и се замисли над думите на Кранстън. Нещата в Лондон не вървяха добре. Кралят беше дете, а регентът, чичо му Джон Гонт, не беше обичан. Дворът беше покварен, селяните – съсипвани от данъци и приковани към обработваната от тях земя чрез жестоки закони. От известно време, като листа от силен вятър, се носеха слухове, че селяни от Кент, Мидълсекс и Есекс са създали тайно общество, наричано Голямата общност. Водачите му планирали въстание и поход към Лондон. Ателстан дори познаваше бегло един от тях – Джон Бол, пътуващ свещеник; той беше толкова красноречив, че би могъл да превърне и най-кроткия селянин в пламенен бунтовник с думи като тези: "Когато Ева е предяла, а Адам копал земята, къде тогаз е бил аристократът?" Беше ли смъртта на Уитън предзнаменование за нещо подобно, питаше се Ателстан. Бяха ли намесени някои от енориашите му? Той знаеше, че се събират по кръчмите и се оплакват един на друг съвсем основателно. Тежките данъци и суровите закони бяха достатъчно жестоки, за да накарат и светец да въстане. А ако започнеше бунт, какво щеше да прави той? Да остане на страната на властта или като много свещеници да се присъедини към бунтовниците? Погледна косо към Кранстън. Коронерът изглеждаше потънал в мислите си и свещеникът отново долови тъгата му.