Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 92

– Кралят ѝ даде стара и благородна титла – намеси се Пари Дюверни, който досега не бе отронил нито дума. – Тя ѝ дава право да принадлежи към висшата аристокрация както всяка друга дама във "Версай".

Маркизът въздъхна театрално и вдигна рамене.

– Да, днес може би е така, но довчера не беше.

Пари дьо Монмартел хвърли кратък поглед към брат си и попита все така меко:

– Кажете ни, маркизе, вярно ли е, че принцеса Дьо Конти играе хазарт със същата страст като преди?

*

Само поклонът представляваше цял отделен свят. Съществуваха стотици различни форми да се поклониш. Дамите приклякаха леко или се отпускаха на коляно, гърбът оставаше изправен или съвсем леко се накланяше напред. Когато поздравяваше лица с висок ранг, трябваше да сведе горната част на тялото си, но когато пред нея застанеше човек с нисък ранг, бе достатъчно просто да издаде раменете леко напред – беше по-скоро вдигане на раменете, отколкото поклон. Понякога стигаше само да кимне кратко. Главата и погледът също изразяваха различни степени на уважение. При определени случаи се налагаше дискретно да разпери пръсти, а вариантите за вдигане, сваляне и разперване на ръцете нямаха брой. В зависимост от ситуацията ветрилото се държеше настрана, отваряше се наполовина или се затваряше.

Поклонът изразяваше всичко: какво възпитание е получила съответната личност, колко е цивилизована и образована, към коя класа принадлежи и дали е в Двора само от време на време или за постоянно. Лицата, принадлежащи към Двора, се движеха със завършена елегантност, грациозно, с игрива лекота.

Поне в това отношение ще имам полза от дългогодишните сурови уроци на мосю Гибоде, помисли си развеселено Жан, след като цяла сутрин упражнява с абата безбройните видове поклони. Крачеше със съсредоточено изражение към средата на помещението, прихващаше края на полата си, за да се поклони дълбоко на въображаемата високопоставена особа, появила се насреща ѝ. Беше убедена, че се е справила добре, но абатът поклати глава.

– Не, не, маркизо! Ако покрай вас минат кралицата и дофинът, непременно трябва да сведете поглед. Само ако мине принцеса, имате право да повдигнете глава, но съвсем леко, ето така. – И ѝ демонстрира поклона с умели движения.

Жан въздъхна. Внезапно на лицето ѝ светна кокетна усмивка.

– А как да постъпя с краля?

Берни, отдавна предал се пред очарованието ѝ, се засмя.

– Е, като се има предвид вашата специална връзка, към него също можете да вдигнете поглед. Но помнете, че ако сте на официална среща или държавна церемония, се налага да се снишите в дълбок поклон и да останете така, без да вдигате глава.

Жан му се усмихна с искрена привързаност. През седмиците, откакто абатът я обучаваше, двамата станаха добри приятели. Тя ценеше особено чувството му за хумор и умението му да не се поддава на емоциите.