Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 116

С помощта на камериерката Жан облече лек копринен халат, гарниран с дантели. В помещението се носеше фин мирис на розови листенца. Жан седна пред тоалетката, освежи се с гореща розова вода, парфюмира се и сложи малко руж на бузите си. Вече беше готова да започне с официалния си утринен тоалет. Докато камериерката разресваше косите ѝ, пристигна първият посетител.

Графиня Д'Естрад влезе шумно в спалнята и поздрави Жан с целувки по двете бузи.

– Желая ви добро утро, скъпа – изчурулика тя и се обърна към камината, за да погали двете кученца, дремещи доволно пред огъня. После се посвети на плодовете и сладките, наредени на масата. Графинята много обичаше грозде.

Развеселена, Жан я наблюдаваше в огледалото. Камериерката ѝ поднесе табла с писма и картички, предадени за нея както всяка сутрин.

– Виждам, че сте спали добре.

– Чудесно – кимна енергично графинята. Дългото лице с хлътнали бузи не я нравеше красива, но искрящата жизненост и чувството ѝ за хумор привличаха хората. – Между нас казано, радвам се, че сме отново във "Версай".

– Наистина ли?

Графинята произхождаше от висшата аристокрация и още от дете знаеше как да се държи в Двора. Самата Жан намираше живота във "Версай" бляскав, но напрягащ, и страдаше, защото тук виждаше краля много по-рядко, отколкото в "Шоази" или "Фонтенбло". Дните му бяха разпределени по минути. След церемонията по обличането Луи отиваше в Държавния съвет или даваше аудиенции. Към обед присъстваше на месата, после обядваше и пак се оттегляше да работи. По-късно следобед отиваше на лов или се разхождаше из парка. Поне два пъти седмично вечеряше пред Двора с кралицата и децата си, през останалите вечери се организираха така наречените soirs d'appartement – придворните се събираха в официалните салони, играеха се разни игри, даваха се концерти или театрални представления, провеждаха се балове.

Кралят вземаше Жан на всеки лов и разходка. Тя присъстваше и на вечерите, а през деня Луи често открадваше по няколко минути, за да иде при нея – и все пак времето, прекарвано заедно, ѝ се струваше твърде малко. За разлика от прадядо си Луи настояваше да има свой личен живот и освен полуофициалните покои около частния кабинет, с които се беше задоволявал Кралят Слънце, си беше устроил petits appartements на втория етаж под покрива, където никой нямаше право да го безпокои без изрична покана. Към тази светая светих принадлежаха интимни салони, галерии, стая за игра, кухня, бани, библиотека и работен кабинет, където кралят канеше само най-доверените си придворни. Късно вечер, след soirs d'appartement, Луи отиваше в частните си покои и канеше там избран кръг хора, сред които беше и Жан. За съжаление кралят беше длъжен да спазва церемонията coucher и по някое време слизаше в официалните покои. Обикновено идваше при Жан чак след полунощ, но дори когато беше много уморена, тя се наслаждаваше на миговете, когато двамата най-сетне оставаха насаме.

Жан се обърна отново към графиня Д'Естрад, която любопитно оглеждаше помещението. В момента вниманието ѝ бе привлечено от тоалетната масичка, където камериерката бе отворила кутия с искрящи скъпоценности. Графинята посегна към едно колие от розови перли и въздъхна възхитено.